Знаете ли какво най-много ме впечатли в новото брутално видео за убийството на руските войници.

Те не загинаха в битка, те бяха убити хладнокръвно, когато вече бяха пленени.

Един от руските войници потрепваше и хриптеше. Убиха го с изстрели от картечница под канонада от доволни коментари.

Отначало предположих, че хриповете са в резултат от удара на куршум в белия дроб.

Но камерата хвана един от мъртвите. Бяла превръзка на ръкава, ръцете вързани зад гърба. Точно както в Буча, аналогичен почерк.

Те не са загинали от куршуми.

Под всеки от десантчиците има голяма локва алена кръв.

Това не се случва след огнестрелна рана. Най-вероятно са били уловени в засада от зверове във военна униформа. За това говорят вързаните ръце. И тогава един по един са им прерязали гърлата — хрипове показват точно това.

На копелетата, които са записали своето военно престъпление, им липсва мисъл, срам и морални ограничения, които отделят нас, хората от терористичната измет като ИДИЛ.

Същите нечовеци с полицейски ленти и шеврони на СС дивизия Галиция преди 80 години намушкваха бебета с щикове, чупеха кост след кост на партизаните-комунисти, натикваха жени и възрастни в хамбари, после ги запалваха и се наслаждаваха на писъците и ужаса.

Те се гордеят с адската си жестокост, снимат видео, изпращат го на приятели, може би дори на роднини:

„Виж, мамо, какъв страхотен син си отгледала. Вече си режа гърлата“.

Чудя се какво ли мисли майката за своето чедо-душегубец.

И на този фон брадат чеченски офицер от Националната гвардия (който без съмнение може да отсече главата на врага) изнася лекции на батальон от пленени украински морски пехотинци за приятелството между народите.

260 души се предадоха предния ден на руските войски в Мариупол, знаейки, че няма да бъдат измъчвани.

Че няма да ги разстрелят, че няма да отрежат гърлата им, макар да могат.

Че ще ги стоплят, нахранят, лекуват, ако трябва.

И ще се върнат у дома при майка си със светещ и розов поглед.

Това е разликата между нас — между хората и лудите нацисти, които не са човекоподобни, а животни, обхванати от бяс.

Автор: Саша Коц, Петя Паликрушева, превод и редакция