Има въпрос: какво такова могат да кажат китайците за демокрацията, което никой друг няма да каже? Тоест – фактически – има ли нещо, което ние и целият свят можем да научим от Китай по отношение на поддържането на правилна демокрация?
Документът „Състояние на демокрацията в Съединените щати“ е създаден от китайското външно министерство в качеството на игличка, бодната в американския хълбок в отговор на факта, че Китай (и Русия, и около сто други страни) не бяха поканени на Байдъновото видеошоу тази седмица - "Срещата на върха за демокрация" ... Но такива документи от китайски произход обикновено не изглеждат като сензация, тъй като са съставени по позната схема: използват се текстове от самите Съединени щати или публикувани в много други страни, както от медиите, така и от аналитични доклади. Всичко по-нататък е изградено върху тях.
Така че гореспоменатата „бумага“ всъщност се състои почти изцяло от импортни цитати. Затова и фактите в тях са неоспорими. И тогава Пекин премята тези факти обратно през Тихия океан, злорадо мърморейки: това не ние сме го измислили, вие мислите така за себе си и за вашата демокрация, и кой-знае защо се опитвате да ни научите на нещо и да ни забранявате друго.
Но в такива материали винаги може да се намерят наистина интересни идеи - такива, за които човек в САЩ или Европа и разни Австралия и Канада непременно няма да се сети. Така че нека проучим документа на Министерството на външните работи и да приведем някои мисли от него.
Първата и най-важната от тях, въпросът не е в това, че американските и другите западни демокрации са пълни с недостатъци. Главното е, че сега те са изпаднали в системна криза - и затова "срещата на върха за демокрация" изглежда нелепо. Но, ще добавим, може би няма защо да се смеем – напротив, инициативата на Байдън е подходяща, тъй като наистина назрява необходимостта от сериозен разговор на тема „какво да правим сега с тази разпадаща се система“. Въпреки че организаторите на срещата на върха едва ли ще поставят въпроса по този начин.
И така, относно динамиката на срива. Повтаряме: работата на китайските дипломати почти плътно се състои от американски и други цитати и факти (които ние също по принцип знаем), но това са добре подбрани и логично построени цитати и факти. Например, само 16 процента от американците днес вярват, че тяхната демокрация работи добре. Но нещо друго е още по-важно: президентските избори и изборите за конгрес през 2020 г. струват 14 милиарда долара - и това е два пъти повече от 2016 г. и три пъти повече от 2008 г. Тоест трябва да инвестирате в поддържането на системата все повече и повече, но резултатът съвсем не е обнадеждаващ.
Защото резултатът (а това е вторият добър извод от китайския документ) е, че досега американската демокрация е довела до безпрецедентно разцепление в собственото си общество и виновни за това разцепление са принципите, изначално заложени в системата.
Например, двупартийната система вече не проработва, тя от поне няколко години направи страната неуправляема, тъй като и двете страни, особено по места, са въвлечени във „война на вето“, тоест основната задача е да се блокират всякакви усилия на противника да свърши нещо, а после и критика защо не го е свършил.
Наред с другите фактори, виновна за това е системата, в която законово е забранено в САЩ да се демонополизират медиите (не говорим за социалните мрежи и техните собственици). В резултат на това няколко медийни конгломерата вече контролират до 90 процента от аудиторията на официално зарегистрираните в страната медии.
В резултат на това, казват китайците, медийните монополи са се превърнали в "невидими убийци" на гражданските и политически права. А от групата западни страни именно в Съединените щати доверието в медиите е най-ниско: 29 процента.
Така медиите престанаха да бъдат „пазителят на портите“ на демокрацията. Те засилиха политическото разделение на населението, тласкайки все повече и повече левите и десните на противоположни страни.
Някой би могъл да каже няколко думи за състоянието на нещата в тази област в Китай. Но факт е, че при цялата склонност на китайското население към яростни дискусии, която е доста видима в техните медии, там няма национално разделение.
И третата мисъл от документа е за износа на демокрация, или по-скоро за последствията от това. Съединените щати са обвинени, че по този начин разрушават нормалния процес на развитие на политическата култура в различните страни (в случая говорим само за обработка на мозъците).
Разбираемо е, че при естествения ход на събитията всеки ще има свои модели на управление и демокрация като цяло. В резултат (цитат от френския ресурс Le Grand Soir) „демокрацията отдавна се превърна в оръжие за масово унищожение“ на страните, които Америка атакува.
Следва дълъг и добре познат списък на съсипаните държави, но тук разговорът преминава към по-важния метод за налагане на модели – санкциите. И четем, че администрацията на Доналд Тръмп е наложила 3,9 хиляди санкции срещу различни държави, тоест по три на ден. И днес списъкът на държавите, организациите и хората под санкциите на САЩ включва 9421 субекта.
В резултат на това се цитира резултатът от допитване през май, проведено в 53 държави: 44 процента от анкетираните казват, че Съединените щати могат да представляват заплаха за демокрацията в техните страни. И докладът на Министерството на външните работи резюмира: „Американските (западните) ценности се използват като инструмент за разделяне на света на различни лагери“.
„Състоянието на демокрацията в Съединените щати“ със сигурност не е единственият документ, изготвен в Китай по тази гореща тема. В същото време имаше публикация на Държавния съвет (правителството), в която вече се говори за китайската демокрация и защо тя е по-добра от американската. (Диагнозата е следната: дава на хората повече възможности да влияят върху функционирането на обществото и държавата ежедневно, а не само от избори до избори, а освен това е създаден иновативен и работещ хибрид на капитализма със социализма в Китай). Има и документи на същите изследователски центрове. И много публикации в медиите.
По-добра или по-лоша от другите, китайската демокрация има една добра черта: никой не я налага на никого. И все пак, ако току-що много убедително сте показали, че агресивният износ на западната демокрация напълно унищожава чуждите общества, тогава със сигурност ще ви е неудобно да правите точно същото с продукта от развитието на вашето собствено общество.
