Съкрушеност, тъга, вина. Това са някои от емоциите, които младите хора споделят, че изпитват, когато размишляват върху климатичните промени и върху опасенията си, че световните лидери ще се провалят в опитите си да се справят с проблема.
Разпространението на този феномен, известен с общото название „климатична тревожност“, бе измерено от проучване, проведено преди започващата в края на месеца конференция на ООН в Глазгоу, на която ще се обсъждат възможностите за ефективно прилагане на Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на климатичните промени, съобщава БТА.
Проучването е едно от най-големите досега, финансирано е от мрежата за онлайн кампании „Авааз“ и е проведено от Британския университет в Бат в 10 страни сред 10 хиляди млади хора на възраст между 16 и 25 години. Резултатите от него бяха публикувани през септември.
Изследването показва, че около три четвърти от анкетираните виждат бъдещето като плашещо, а сред 45% бездействието на правителствата и индустрията създават чувство на климатична тревожност и стрес, които са се отразили на всекидневния им живот и поведението им.
Елуиз Мейол, студентка по екология от британския Университет на Източна Англия и член на британската Младежка климатична коалиция, каза пред Ройтерс, че изпитва вина и съкрушеност.
„Това, което ще ми остане, може би е чувството на срам, някаква мисъл от рода на: „как се осмеляваш да продължаваш да искаш прекрасни неща докато светът върви към своя край и ти дори не знаеш дали ще остарееш в един безопасен свят“. Тя говори и за противоречиви чувства. „Може би изпитвате тъга, може би има и страх, някакъв вид съкрушеност“, каза тя. „На моменти дори може да се появи нещо като див оптимизъм“.
Каролайн Хикман, психотерапевт и лектор в Университета в Бат, която е и сред съавторите на публикуваното през септември изследване, помага на младите хора да се справят с емоциите си, свързани с климата.
„Те растат с чувството на скръб, на страх и на тревога за бъдещето“, каза тя.
Аластър Сантхаус, психиатър, който работи в Лондон, разглежда климатичните промени, както и КОВИД-19, като възможна допълнителна тежест, която би се проявила особено силно при хора, които са предразположени към тревожност.
Засега климатичната тревожност сама по себе си обикновено не налага психиатрична помощ. Колкото и да е болезнена, тя може да бъде и положителна при условие, че не излезе от контрол.
„Известна тревожност относно климатичните промени е мотивираща. Въпросът е до каква степен е мотивираща и до каква – неприемлива“, каза Сантхаус, автор на книга, която разглежда борбата на здравните служби за справяне със сложни ментални проблеми.
„Притеснителното в случая е, че докато климатичните промени продължават, това ще оказва все по-ясно изразено влияние върху душевното здраве“, добави Сантхаус.
Климатични сътресения могат да предизвикат проблеми и сред някои от най-уязвимите общности по света. Например посттравматично стресово разстройство.
Водещата активистка срещу климатичните промени – 18-годишната Грета Тунберг, е изпитвала високи нива на климатична тревожност.
„Това е напълно естествена реакция защото, както виждате, светът днес е свят, в който никой изглежда не се интересува от случващото се, а аз мисля, че е напълно човешко да изпитваме тревожност“, каза тя.
Засега обаче тя е изпълнена с надежда, защото прави всичко по силите си. „Когато предприемете действие, вие придобивате и чувство, че нещо се случва. Ако искате да се отървете от тази тревожност, вие може да предприемете действия срещу това“, каза Грета Тунберг.
