Със забавянето на американската икономика и нарастващата инфлация се увеличават страховете от стагфлация, комбинация от стсгниращ икономически растеж и висока инфлация. Примерът, който веднага идва на ум за повечето хора, е краят на 70-те и началото на 80-те години, когато инфлацията, лихвените проценти и безработицата се покачиха заедно до двуцифрени нива, далеч надхвърляйки реалния ръст на брутния вътрешен продукт, пише за Bloomberg Нир Кайсар, основател на компанията за управление на активи Unison Advisors.
Икономиката не е в толкова лошо състояние днес, но реалният растеж и инфлацията се движат в грешните посоки. Прогнозата на клона на Федералния резерв в Атланта за реалния растеж на БВП, приема, че икономиката е нараснала с годишен темп от едва 1,2% през третото тримесечие, доста под дългосрочния темп на растеж на икономиката от 3,1% от 1947 г. насам.
Междувременно предпочитаният измерител на инфлацията на Фед, индексът на разходите за лично потребление, нарасна с 4,3% през август на годишна база, най-големият едногодишен скок от 1991 г. насам и повече от два пъти целта на Фед от 2%. Индексът на потребителските цени се покачи още повече през септември - ръст от 5,4% спрямо година по-рано.
Очевидно не е добре инфлацията да расте по-бързо от реалния растеж, както изглежда сега. Но това не е необичайно и не означава непременно тенденцията да продължи. Икономиката многократно показва способност да коригира курса си и е грешка да се приеме, че няма да го направи отново.
Един от начините да се проследи напредъкът на икономиката - както и честите й препъвания - е да се проследи съотношението на реалния растеж към инфлацията във времето. Това е полезна мярка, тъй като високата инфлация има тенденция да забавя растежа, така че когато реалният растеж нараства по-бързо от инфлацията, това обикновено е добър знак, че инфлацията е под контрол. Също така, въпреки че трайно повишената инфлация е лоша, тя е по-малко проблематична, ако реалният растеж е още по-висок.
Оказва се, че в близкото минало инфлацията е надхвърляла реалния растеж толкова често, колкото и обратното. Коефициентът растеж/инфлация е бил под 1 в около половината от времето след 1947 г., според едногодишните периоди, отчитани на тримесечие. Така че изобщо не е необичайно инфлацията да превишава реалния растеж за известно време.
Важното е, че това не означава, че инфлацията ще надхвърля реалния растеж и занапред. Историческата корелация между коефициента растеж/инфлация в дадено тримесечие спрямо предходното е слаба (0,32), а пък година към година на практика няма корелация (0,06). С други думи, икономиката може да изглежда напълно различна след няколко месеца.
Но не е необичайно инфлацията да надвишава реалния растеж в продължение на няколко години. Съотношението между растежа и инфлацията е било под 1 приблизително в 40% от времето след 1947 г., според петгодишни периоди, като това състояние се концентрира около пет епизода. В три от тях - края на 1950-те, началото на 1990-те и годините след финансовата криза през 2008 г. - икономиката избегна по-дълбока стагфлация. Тази, която започна в края на 60-те години, се превърна в хиперстагфлация по-късно през 70-те години, но бяха необходими много години и значителни грешки в политиката на Фед, за да се стигне дотам.
Петият епизод е настоящият. Реалният растеж се понижи под инфлацията през петте години до юни 2020 г., като оттогава плъзгащият се петгодишен коефициент растеж/инфлация остава под 1. Както показват по-ранните епизоди обаче, не е сигурно да се предположи, че стагфлацията в стил 70-те години е неизбежна или дори възможна.
Какво ще кажете за идиличната ситуация на 3% реален растеж и 2% инфлация, или някакво подобна съотношение? Вероятно това е повече цел, отколкото реалност. Коефициентът растеж/инфлация е бил 1,5 или повече само в 30% от времето, според петгодишни периоди, главно през 1950-те и 1960-те години. С изключение на кратък период през 90-те години, когато дотком манията за момент ускори растежа, САЩ преследват този идеал, в повечето случаи безуспешно. През последните седем десетилетия съотношението е средно около 1,3.
Всъщност има голям шанс икономиката да изпита някаква степен на стагфлация през следващите години. Инфлационните очаквания (2,7% годишно), вградени в цените на петгодишните ДЦК, са достатъчно добър индикатор за бъдещата инфлация. За зряла икономика като американската не е лесно да поддържа реален растеж над това ниво, така че не се изненадвайте, ако през следващите години реалният растеж изостава от време на време от инфлацията.
Това не означава, че настоящите тенденции при растежа и инфлацията са приемливи, като Фед ще трябва да се намеси, ако инфлацията се повиши или задържи около текущите нива, и може би по-скоро. Но със засилването на дебата за растежа и инфлацията не забравяйте, че американската икономика е непостоянна, сложна машина, която рядко отговаря на очакванията, особено когато се минава през сътресения като глобална пандемия. Понякога това, което й е необходимо, е малко време, за да се върне в коловоза.
Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
