За първи път в историята група американски хирурзи успешно са трансплантирали свински бъбрек в човешко същество, като част от експериментална процедура, извършена миналия месец в Медицинския център на Нюйоркския университет в Лангон, съобщи агенция Ройтерс.

Свинските бъбреци отдавна са изследвани за употреба в медицината, но захарта в техните клетки, галактоза-алфа-1,3-галактоза (известна като алфа-гал) - присъстваща във всички бозайници, с изключение на хората и други примати - е причинявала незабавно имунно отхвърляне.

Извършената процедура, която включва бъбреците на генетично модифицирано прасе GalSafe, бележи важен напредък в търсенето на жизнеспособни алтернативи за облекчаване на недостига на органи за трансплантация при тежко болни пациенти.

Органът е бил трансплантиран в тялото на жена с мозъчна смърт, свързана с изкуствен респиратор и с признаци на бъбречна дисфункция. Семейството й се е съгласило с експеримента, преди да изключи поддържащите я системи. Робърт Монтгомъри, който ръководи хирургическия екип, каза, че през трите дни, през които бъбрекът останал свързан с кръвоносните съдове на реципиента, той се оказал работещ и давал резултати, които „изглеждат съвсем нормални".

„Нивото на креатина, характерно за лоша бъбречна функция, се стабилизирало след операцията и новият орган произвеждал количеството урина, което бихте очаквали от трансплантиран човешки бъбрек. Нямало и признаци на ранно отхвърляне", каза лекарят. Заслужава да се отбележи, че изследването все още не е рецензирано или публикувано в медицинско списание.

Нестопанската Обединена мрежа за споделяне на органи, която администрира американската система за трансплантация на органи, казва, че около 107 000 души са в списъка на чакащите, от които 90 000 искат да получат бъбрек. Средно от три до пет години е времето, необходимо за отговор; време, в което много от нуждаещите се, които зависят от изтощителните диализни лечения, за да оцелеят, умират.

Освен че е възможно решение за справяне с очевидния недостиг на органи, напредъкът, постигнат от Монтгомъри и неговия екип, е значителна стъпка в областта на ксенотрансплантацията, която досеге се е сблъсквала с пречките за физиологична съвместимост и имунно отхвърляне.

Въпреки че Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) разреши използването на прасета GalSafe за хранителни и медицински цели миналия декември, агенцията предупреди, че все още се изисква специално одобрение за трансплантации на живи хора, посочва агенцията AP. В същото време е необходимо да се разработят етични и политически насоки за тази практика относно хуманното отношение и експлоатацията на животните. Така или иначе, експериментът проправя пътя за първите експериментални трансплантации през следващите няколко години, казват експерти.