Последният доклад на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC) потвърждава, че човешката дейност оказва дълбоко въздействие върху климата. Но по-важното е, че „Световнaта енергийнa перспектива (WEO) 2021” на Международната агенция по енергетика (МАЕ) показва, че знаем какво да правим по този въпрос, в значителни подробности и на достъпна цена. Но ние не правим това, което трябва и затова емисиите продължават да растат. Ще се промени ли това на климатичната конференция на ООН (COP26) в Глазгоу? Съмнявам се, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Вече не е необходимо да се дискутира науката за антропогенното изменение на климата. Важното е вместо това да се съсредоточим върху това, което трябва да се направи сега. По този въпрос WEO 2021 е напълно ясна.

Тя разграничава четири сценария: „заявени политики“ (STEPS), които се състоят от действителните политики на правителствата; „обявени обещания“ (APS), което предполага, че всичките обещания ще бъдат изпълнени изцяло и в срок; „устойчиво развитие“ (SDS), които са целите на ООН за устойчиво развитие; и накрая, „нетните нулеви емисии до 2050 г.“ (NZE), което е точно това, което казва.

STEPS просто стабилизират емисиите, което гарантира постоянно повишаващи се температури. Дори APS биха намалили емисиите само до 20 гигатона CO2 годишно до 2050 г. И при двата сценария температурите ще продължат да се покачват. NZE ще осигури нетни нулеви емисии до 2050 г. и средно повишаване на температурата с 1,5°C над прединдустриалните нива, но също така ще трябва да се намалят глобалните емисии с поне 40% до 2030 г.

Ние сме в ново затруднение: революцията в енергийната система се превърна в необходимост. И все пак, настоява МАЕ, революцията всъщност е технически осъществима и достъпна. Нужна е само воля. В рамките на едно поколение трябва да преминем към нова енергийна икономика, чиито очертания са ясни и голяма част от които вече са технически осъществими. Ядрото на новата система ще бъде електричеството, генерирано от възобновяеми източници. Въпреки че електрификацията е ключова, би трябвало да има други източници на енергия, особено водород и биоенергия, за някои промишлени и транспортни цели. Мнозина биха настоявали, че трябва да има място и за ядрената електроенергия.

Светът ще изисква огромно ускорение в предлагането на чиста електроенергия през следващото десетилетие. Но също така ще трябва да има огромни подобрения в енергийната ефективност, в намаляване изтичането на метан, мощен парников газ, и в иновациите, особено в секторите, които са трудни за понижаване на вредните емисии. От решително значение е трансформацията да бъде глобална. Битката в крайна сметка ще бъде спечелена или загубена в развиващите се страни, които имат най-бърз ръст на населението и търсенето на енергия. Днес, например, почти 770 милиона души живеят без електричество.

Иновациите ще играят решаваща роля. Трябва преди всичко да се научим как да управляваме сложните нови електроенергийни системи. Това ще изисква цифрови технологии, които от своя страна трябва да бъдат защитени срещу кибератаки. Важни ще бъдат и иновациите в индустриалните процеси. Необходимите нови технологии ще включват сложни батерии, водородни електролизатори, усъвършенствани биогорива и иновации за улавяне и използване на CO2. Това ще изисква големи инвестиции в научна и развойна дейност.

Всичко това ще изисква огромни инвестиции както от публичния, така и от частния сектор, като последният трябва да бъде движен от правилните стимули и регулации. Моделът на инвестиране в енергия ще се промени, от изкопаеми горива към батерии. Според WEO 2021, инвестициите, свързани с прехода към нулеви емисии, ще трябва да достигнат 4 трлн. долара годишно до 2030 г. от около 1 трлн. сега. Тези огромни инвестиции ще бъдат частично компенсирани от по-ниските оперативни разходи: средните сметки за енергия на домакинствата би трябвало, твърди МАЕ, всъщност да бъдат по-ниски при NZE през 2030 и 2050 г., отколкото при STEPS.

Най-голямото предизвикателство ще бъде финансирането на необходимите инвестиции, особено в развиващите се държави (различни от Китай). Мeждународните банки за развитие ще трябва да играят водеща роля, но голяма част от усилията ще трябва да бъдат насочени към стимулиране на частните инвестиции. От решаващо значение ще бъде и предоставянето на необходимото ноу-хау за развиващите се страни, за да направят скок към новата енергийна икономика. Но в много развиващи се икономики въглищата са доминиращото гориво за производство на електроенергия. Постепенното им изоставяне ще бъде трудно предизвикателство.

Въпреки че изглежда има ясен път към енергийна икономика с нулеви емисии, той е наистина труден. Труден е технически и още по-труден политически. В първия аспект докладът разкрива сложността на въвеждането на коренно нова система, някои от чиито оперативни деетайли все още са неясни, като същевременно се гарантира, че домакинствата и предприятията продължават да имат енергията, от която не само се нуждаят, но и за която ще настояват. Що се отнася до втория аспект, най-належащата грижа на правителствата трябва да бъде следната: осветлението, отоплението, охлаждането и транспортирането са проблемни. Ако хората, които са свикнали с тях, ги намират за неналични или недостъпни, те ще реагират с бурна ярост. Сегашното ни затруднение с високите цени на енергията е отрезвяващо предупреждение. За да се случи тази енергийна революция, тя трябва да бъде планирана и изпълнена с разбиране както на многото сложни въпроси, така и на рисковете от политическа реакция, ако процесът се обърка.

Както се подчертава в доклада на МАЕ, правителствата трябва да играят централна роля в справянето с тази огромни глобални външни фактори. Само като действат в сътрудничество, те могат да създадат регулаторната рамка за толкова голяма промяна в поведението на частния сектор. COP26 може да е последният шанс да се постави човечеството на пътя към нетната нула до 2050 г. Ако правителствата не се възползват от този шанс сега, промяната вероятно няма да се случи с необходимите мащаб и скорост. Това е огромна отговорност и не по-малко огромна задача. Правителствата нямат друг реален избор, освен да отговорят на предизвикателтвото.

Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев