Драстичната декарбонизация на енергийния сектор беше грешка

Председателят на Комисията по труда и социалните права на Съвета на Европа Николас Шмит вдигна ръце и каза: "Енергийната бедност в Европа ще се увеличава."

Що е то енергийна бедност? Оказва се, че това не е само предложение да се забрави дори за приказката за социална държава, не само невъзможността на населението да плаща сметките за отопление на домовете си. Енергийната бедност е общо покачване на цените поради внезапен скок на цените на енергията. Представителят на Съвета на Европа заяви, че „милиони граждани на ЕС вече страдат от този растеж, но всичко тепърва предстои“. И добави: „Европейската комисия може да ограничи покачването на цените на енергията, но това е работа на националните правителства“. Въпросът е защо тогава е необходим Европейският съюз?

Накратко, на германците това никак не им харесва. След седмица въпросът ще бъде обсъден в Брюксел, но успехът на дискусията не е гарантиран. Какво всъщност да обсъждат? Европейската конфедерация на профсъюзите обяви, че вече 2,7 милиона работещи хора в Европа не могат да плащат за отоплението на домовете си. Ситуацията е описана най-добре от президента на Института за изследване “Хенделсблат” и главния икономист на едноименния вестник , професор Берт Рюруп: „Като начало в европейските страни заплатите на държавните служители са обвързани с инфлацията и германските профсъюзи вече поискаха увеличение. Въпреки трудната ситуация, няма съмнение, че увеличението ще бъде направено. Освен това трябва да се добавят обещаните преди това увеличения за 2022 г. И най -важното е, че борбата срещу затоплянето на климата включва увеличаване на данъците върху продуктите, които увеличават емисиите на въглероден диоксид. "

В този момент професор стигна до най-важното. Нарастването на цените на енергията, преди всичко на газа, се дължи до голяма степен на външни фактори. Европейските икономики обаче биха могли да се справят с тях, макар и трудно, но вътрешните причини са много по -сериозни.

В своето „настъпление срещу затоплянето“ Европейският съюз увеличи данъците върху изкопаемите горива (въглища, торф, петрол) до такава степен, че те станаха прекалено скъпи и не могат да заменят газа дори при наличието на съответните мощности. Така че в края на краищата такива възможности вече не са останали в редица страни от ЕС, например в Германия.

Изоставяйки традиционните енергийни източници и преминавайки към възобновяеми източници, Европа попадна в капан. Генералният план на Европа за постигане на въглеродна неутралност принуди държавите-членки на ЕС да се откажат от дългосрочните договори за обществени поръчки и да преминат към краткосрочни. Поради това кризата излиза още по -скъпо за енергийните компании и потребители.

Професор Берт Рюруп твърдо заявява: декарбонизацията на енергийния сектор е грешка. Проблемът е, че след като изостави традиционните източници на енергия, Брюксел не успя да създаде достатъчно надеждни мощности за производство на електроенергия. Европа е заплашена да се превърне в тъмен и студен континент. Тя дори няма заместител на възобновяеми източници в случай на спокойни или облачни периоди. Причините за кризата не се крият в скока на цените, а в липсата на основни мощности. "Зелената" еуфория свършва. Никой не гарантира намаляване на световните цени на газа и това вещае тъжни времена.

В Европейския съюз се раздвижиха. Например Франция обяви, че ще отдели милиард евро за ядрена енергия до края на десетилетието. Локомотивът на "зелената идея" Германия се зае да изведе от експлоатация последните ядрени реактори през 2022 г. Не вятърът или слънцето ще ги заменят, а руският газ от “Северен поток-2”, който германците успяха да защитят. Въпреки че въпросът с цените на газа остава. Освен това Германия много скоро ще бъде изправена пред забавяне на производството поради застаряваща работна сила. Ако през последното десетилетие работният ресурс на германската индустрия нараства с 1,5% годишно, то според експертите този растеж скоро ще спре, а от 2026 г. броят на служителите ще започне да се свива със 130 хиляди души годишно.

Намаляването на обема на производството ще доведе до увеличаване на вноса от Азия, но импулсите на инфлацията, които ще дойдат с този внос, няма да могат да изчезнат. В същото време Европейската централна банка ще бъде принудена да продължи да изпълнява задълженията за финансиране на „зелена енергия“, които са ѝ наложени с решенията на Съвета на Европа. Това само ще усложни борбата срещу покачващите се цени, тъй като зелените технологии са безсилни да повлияят на пазарните условия. Ерата на ниската инфлация отдавна отмина. Инфлацията ще удари преди всичко слабите индустрии, което ще изисква социална уравниловка, но ниският растеж на БВП ще намали възможността за отпускане на достатъчно средства.

Дмитрий Седов, Превод: В. Сергеев