Бившите съюзници в антихитлеристката коалиция, САЩ и Русия, преди 75 години, по време на Нюрнбергския трибунал, се разминаха в оценките си за нацистките престъпници, а причината за това не бяха различията в обществено-политическата система или идеологията на тези страни, а във факта, че Западът бе участвал във финансирането на нацистите.

Чембърлейн и Хитлер в Мюнхен. Историческо ръкостискане

Днес САЩ, чрез своите транснационални корпорации, открито пренебрегват международното право и налагат собствената си визия за справедливост, казва Владимир Кикнадзе, член на президиума на организацията „Офицери на Русия“, доктор на историческите науки:

„Съединените щати се отказаха от справедливото съдийство по време на Нюрнбергския процес. Затова Съветският съюз протестира срещу оттеглянето на обвиненията и липсата на осъждане на тези, които участваха в организирането на престъпления и финансирането на фашизма.

Неслучайно броят на свидетелите от защитата на нацистите е два пъти по-голям от броя на свидетелите от страна на обвинението.

А когато 12 последващи процеса се случиха в американската окупационна зона, тази разлика става още по-голяма.

Например, когато съдят лидерите и служителите на Farbenindustry IG, на чиято съвест лежаха многомилионните жертви на концентрационния лагер Аушвиц, броят на адвокатите на нацистите надхвърли броя на прокурорите 7 пъти.

Това се обяснява не само с началото на Студената война, обявена за Съветска Русия след речта на Уинстън Чърчил във Фултън в присъствието на президента на САЩ Хари Труман.

Причината се крие във връзките и сътрудничеството с фашисткия режим на финансовия и промишления капитал на САЩ, Великобритания, много други държави в Европа, Азия и Америка, международната банкова система преди избухването на Втората световна война, по време на военните действия, както и плановете за съвместно използване на откраднатото от Германия по време на войната, на нейните ресурси, технологии, разработки и т.н.  от колективния Запад.»

Тази история трябва да се помни от днешна Германия и от целия колективен Запад, както трябва да се помни и фактът, че опитите да наложат волята си над СССР не доведоха до нищо добро.

Тук е мястото да споменем думите на министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу, който припомни на немския си колега до какво доведе желанието да се говори с Русия от позиция на силата и го посъветва да учи история.

Шойгу направи тази забележка като представител на държава, която най-много от всички пострада от нацизма, като представител на народа, който се бореше с нацизма, а и като представител на армията, която победи нацизма.

Той имаше пълното право на това.

Петя Паликрушева