На европейския газов пазар назрява един проблем. Вследствие на дългата, студена зима нивата на хранилищата са необичано ниски за това време от годината. Руската държавна корпорация „Газпром“ може да увеличи доставките. Пазарният лидер обаче не прави това, въпреки че цените наскоро достигнаха 13-годишен връх. На свой ред в Европа нараства загрижеността, че може да се стигне до криза при доставките по време на предстоящата зима, пише Deutsche Welle.

Без допълнителен транзит през Украйна

„Газпром“ не е резервирал допълнителен транзит на газ през Украйна през юли, въпреки че доставките на руски природен газ за ЕС ще спаднат с повече от 2 млрд. куб. метра този месец. 

Поради плановата поддръжка двата останали транспортни газови маршрута до Германия ще бъдат временно преустановени. През тази седмица тръбопроводът „Ямал“, който минава през Беларус и Полша, беше спрян, а много по-големият газопровод „Северен поток“, пренасящ газ през Балтийско море, ще бъде затворен между 13 юли и 23 юли.

"Изглежда, че „Газпром“ не само оптимизира цената и количеството, но е много вероятно да упражни натиск, за да осигури завършване на газопровода „Северен поток 2“, отбелязва Йоаким Ендрес, ръководител на консултантска компания Ganexo.

Газпром настоява, че изпълнява всички свои задължения.

"Дългосрочните договори са основата на нашия бизнес в Европа. Ние стриктно изпълняваме поръчките на нашите клиенти и съответно резервираме транзитен капацитет, а не обратното", посочват от пресцентъра на корпорацията пред DW.

Необичайно празни газови хранилища в Германия и Австрия

Изпълнението на договорните задължения на „Газпром“  не е оспорено. Остава въпросът защо корпорацията не е увеличила доставките си в Европа и какво точно прави, за да изпълни тези задължения, коментира ситуацията Хайко Ломан, независим пазарен експерт.

„Това, което е забележително, и това е наистина нещо ново, е, че „Газпром“ очевидно изпълнява договорите си, като взима значително повече газ от обикновено от хранилищата в Европа и евентуално дори чрез закупуване на търгувани количества на европейския пазар. Поне това чувам от дилъри ", споделя Ломан.

В резултат на този подход двете най-важни хранилища на „Газпром“ в Европа - първото, най-голямото в ЕС, намиращо се край германския град Реден, а другото - в западноавстрийския град Хайдах, бяха почти изчерпани в началото на лятото, като запълването им е едва започва.

"Това е напълно необичайно за „Газпром“ и е нужна политическа интерпретация", изтъква Ломан.

Няма сигурно снабдяване без Русия

Подобна интерпретация може да бъде намерена доста лесно в официалните руски медии. Държавната информационна агенция "Новости" предлага следното обяснение за стратегията и тактиката на държавната руска газова корпорация: "По време на оценката на всеки ход на корпорацията на европейския пазар винаги трябва да се има предвид един решаващ факт: "Газпром" трябва да завърши строителството на газопровода "Северен поток 2".

В статията "Новости" директно признава, че "Русия задържа доставките си".

"Втората и не по-малко важна цел е да приучим нашите западни партньори към очевидната идея: гарантирането на сигурността на собствените им доставки е възможно само в тясно партньорство с Русия", се добавя в публикацията. 

Политически натиск на Москва е свързан със „Северен поток 2“?

Договорът за пренос на газ предвижда обаче, че през първата година, 2020 г., транзитните количества трябва да възлизат на 65 млрд. куб. метра, но след това, от 2021 до 2024 г., да бъдат намалени до 40 млрд. куб. метра годишно, тъй като „Газпром“ предполага по време на подписването, че строителството на „Северен поток 2“ ще бъде завършено - което беше осуетено от санкциите на САЩ.

Сега Европа получава чрез Украйна значително по-малко газ, отколкото вероятно ще ѝ е необходимо. В същото време „Газпром“ изпълнява договорните си задължения, като оставя европейските си хранилища да пресъхнат и корпорацията може да си позволи разширена услуга за поддръжка на двата си тръбопровода за пренос към ЕС.

В крайна сметка всичко това може да доведе до ситуация, в която в един момент през есента вероятно „Газпром“ ще се обърне към европейците да избират между две алтернативи: или да предоставят оперативен лиценз за „Северен поток 2“ - изграждането на който вероятно ще е било завършено дотогава - с капацитета си от 55 млрд. куб. м, или ще се сблъскват с големи проблеми с доставката на газ през зимата, тъй като хранилищата остават наполовина пълни и руският енергиен гигант може да реши да не увеличава доставките на газ през Украйна.

Ролята на природния газ в декарбонизацията – на прицел

Сценарият се подкрепя от факта, че по време на търг на 5 юли „Газпром“ не пожела да резервира за година напред допълнителни транзитни мощности нито през Украйна, нито през Полша, с аргумента, че това все още може да се извършва на месечна или на тримесечна база.

Това изглежда е още един ясен сигнал, че от есента на 2021 г. руската държавна корпорация планира да обслужва увеличеното търсене на газ в Европа изключително чрез собствения си нов газопровод през Балтийско море.

„За Европа ще бъде много удобно да ползва този газопровод“, посочва Ломан, като добавя, че не вярва „Газпром“ да извършат толкова очевиден отпит за изнудване.

"Досега „Газпром“ никога не е упражнявал натиск върху западноевропейските страни-купувачи – поне никога не е излизало наяве", посочва той.

Защото, ако „Газпром“ действително започне да "оказва явен натиск" през есента, това ще подхрани неимоверно вече разгорещения дебат в Европа за краткосрочната, средносрочната и дългосрочната роля на газа в рамките на декарбонизацията и ще засили позицията на всички тези, които защитават много по-бързото премахване на „синьото гориво“ от европейския енергиен микс, изтъква Ломан пред DW.

Аспарух Илиев, редактор Божидарка Чобалигова