Съобщение в блог на „Майкрософт“ миналата седмица опроверга твърденията, че хакерската атака срещу американската IT-инфраструктурна компания „SolarWinds“ е руска.

Според „Майкрософт“ атаката през април била извършена най-вероятно от китайска хакерска група по име ДЕВ-0322 с помощта на шпионски софтуер на израелската фирма „Кандиру“ (посочена от „Майкрософт“ под кодовото название „Сауъргъм“).

Това съобщение неохотно си проби път и до американските медийни гиганти. В понеделник, 19 юли, шест дни след скромния пост на „Майкрософ“, се промъкнаха два реда от CNN в новините в мобилната секция за смартфоните – „САЩ отваряли нов киберфронт и срещу Китай“.

На 13 април т. г. САЩ и Британия официално и „с голяма достоверност“ приписаха масираната кибератака срещу американската IT-инфраструктурна компания на хакерите на руската Служба за външно разузнаване (СВР). Кабинетът на Борис Джонсън даде изявление, че „руският модел на зловредно поведение по цял свят – в киберпространството, в намесата в избори или в агресивните действия на разунавателните служби – доказва, че Русия си остава най-голяма заплаха за националната и колективна сигурност на Британия.“

Министерството на финансите на САЩ наложи санкции срещу руски IT фирми, някои от които работещи за СВР, за „подкопаването на изборите и демократичните институции“ на Америка и „за ролята им за масираната хакерска атака срещу „SolarWinds“. Вашингтон изгони и десет руски дипломати, с което наля масло в пожара на дипломатическите скандали между източноевропейските страни и Русия по същото време. Въпросът за киберсигурността стана едва ли не водещ в срещата Байдън – Путин в Женева на 16 юни.

Разплитането на казуса „SolarWinds“, вероятно няма да доведе до извинение от Байдън или Джонсън към Путин и до сваляне на санкциите. Нито до санкции срещу Израел заради участието на „Кандиру“. Израелската фирма е уличавана от неправителствената правозащитна организация „Ситизън Лаб“ в подобни хакерски атаки и срещу други страни, включително Британия, и в шпиониране на глобалното гражданско общество.

За внимателно следящите хрониката на „Русиягейт“ – скандалите с „руската дезинформация“ в САЩ спукването на балона „SolarWinds“ не е изненада. Всички антируски теории на конспирацията от „хакването на мейла на Хилари и на сървърите на Демократическата партия“ и „досието Стийл“ досега, веднъж подложени на независимо разследване, завършваха по аналогичен начин.

Ако Източна Европа разследва обективно твърденията за руска намеса в основата на дипломатическите скандали от тази пролет, предполагам ще стигне до същия резултат.

Например две години преди „SolarWinds“ докладът на специалния прокурор Робърт Мълър разби мита за „руската намеса в президентските избори“ от 2016 г. и „руската връзка“ на Тръмп. Мълър многократно и категорично говореше в доклада не за недостиг, както увъртаха фейк нюз медиите, а за липса на доказателства в подкрепа на обвиненията.

Отхвърлени бяха като фалшиви основните доводи на обвинителите: за срещите на членове на предизборния щаб на Тръмп с руския посланик във Вашингтон Сергей Кисляк и за срещите на шефа на предизборния щаб на Тръмп Пол Манафорт с Джулиан Асандж в еквадорското посолство в Лондон.

Въпреки прогнозите на бившия директор на ЦРУ Джон Бренън, че Мълър щял обвини в престъпления много американци, сред които членове на семейство Тръмп, нито един американец не бе обвинен не само в участие в „руски заговор“, но и в лъжесвидетелство, противодействие на правосъдието или лъгане пред Конгреса.

За двегодишното разследване на Мълър работиха деветнайсет високоплатени юристи, 40 агенти на ФБР и други специалисти, изпратени бяха 2800 призовки, разпитани над 500 свидетели, дадени над 500 разрешения за обиск и отправени тринайсет искания за правна помощ от други страни. Бяха профукани огромни държавни средства и още от частни спонсори. Такова разследване няма да е по силите на източноевропейските страни.

Създатели на теориите за „Русиягейт“ първоначално бяха апаратчиците от Демократическата партия, сломени от провала на Хилари срещу Тръмп, но и тайните служби на подконтролната им „дълбока държава“, и „либералните“ медии не закъсняха да грабнат инициативата.

И дори когато държавните институции биваха склонни след време и да признаят своя грешка, корпоративните медии, включително „Ню Йорк Таймс“ и CNN, продължаваха упорито да раздухват истерията в лицето на фактите. Така се разви случаят с уж предлаганата от Русия парична награда на талибаните за убити от тях американски войници в Афганистан. Това тръгна от непроверени и по-късно опровергани слухове от коридорите на ЦРУ, но те получиха централна роля в медийната кампания на Байдън миналото лято.

Но натрупването на аргументи за илюзорност на всеки пореден „Русиягейт“ и утихването на страстите след встъпването на Байдън в Белия дом постепенно започнаха да променят климата във Вашингтон. И след срещата на върха в Женева миналия месец по-често можем да чуем трезви гласове, че Америка „има проблем с руската дезинформация“, но не в общоприетия досега смисъл.

А с това, че скандалите от серията „Русиягейт“ сериозно подкопаха доверието в американските институции и медиите в страната и накърниха образа на Америка в чужбина. Увредиха способността на американските елити да възприемат и оценяват правилно действителността, което може да им струва скъпо.

Това общо настроение е повлияло и на решението „Майкрософт“ да публикува разследването за „SolarWinds“.

– –
Авторът е българо-американец, живее в Ню Йорк от началото на 90-те години, автор е на множество статии и анализи в български медии. По образование е икономист, историк, д-р по философия, работил е в БАН, работил е като дипломат в САЩ и външно министерство, сега е и учител в българското училище в Ню Йорк.