Интервю с Дъглас Мъри във френския вестник „Фигаро“. Мъри е автор на бестселъра “Странната смърт на Европа: емиграция, идентичност, ислям” (Death of Europe: Immigration, Identity, Islam, 2017 г.), издаден и в България, също и на книгата The Madness of Crowds: Gender, Race and Identity (Безумието на тълпите: джендър, раса и идентичност, 2019 г.).

– Великобритания се оттегля официално от ЕС днес. Каква е атмосферата в страната? Все още ли е разделена Великобритания?

– Животът продължава съвсем нормално. Светът няма да спре, британците няма да умрат от глад. Истината е, че всичко е спокойно от парламентарните избори през декември. Преди това имахме няколко ужасни, шумни и конфликтни години, защото имаше слабо правителство, което не можеше да изпълни програмата си. Освен това през този период някои от хората, които загубиха референдума през 2016 г., се опитаха да излъжат електората си или да променят това решение. Независимо дали одобряваме или не решението от 2016 г., ако не бяхме действали, щяхме да разрушим демократичния консенсус, който от векове имаме във Великобритания. Ако сега се връщаме към спокойствието, това се дължи главно на увереността, че Великобритания остава действаща демокрация, в която политическите ръководители трябва да действат съобразно волята на народа. А от декември ние знаем накъде отиваме. Фундаменталната несигурност е премахната.

– Много наблюдатели смятаха, че икономическите последствия от този избор ще бъдат катастрофални за Великобритания. Има ли риск?

– …От много десетилетия общественото мнение в нашите страни загуби доверието си във всички онези, които трябва да управляват. А от финансовия крах през 2008 г. това чувство се засили.
Тези избраници, свикнали да бъдат слушани, твърде често говореха неистини. Авторите на кампанията за оставане в ЕС направиха груба грешка, мислейки, че ще е достатъчно да убедят британците, че ще им плащат по-малко, ако напуснат Евросъюза. Но за повечето хора основният стимул за вота не беше просперитетът, а по-скоро суверенитетът. Ние вече не разбирахме начина, по който ни управляват и не знаехме кой е отговорен за нас. Когато ни казаха, че ще бъдам малко по-бедни, ако станем независими, мнозинството мислеше точно обратното: “Струва си усилието да си върнем суверенитета”. Това беше голямата грешка на онези, които агитираха за оставане в ЕС.

– Източник на надежда ли беше Брекзит за своите привърженици?

– Един от най-сигурните знаци, че някой анализатор не знае нищо за Обединеното кралство, е, когато твърди, че вотът от 2016 г. е бил вот за връщане в миналото. Най-мързеливото и най-непросветеното твърдение е това, че изпитваме носталгия по империята. Сякаш вотът за Брекзит е първият етап от превземането на Индиите. Нито един политик, нито един, не е давал съгласието си за подобен регрес. Хората, които използват тази идея (главно в американските и европейските медии) се опитват да направят нещата по-лесни за самите себе си. По-скоро би трябвало да положат усилие да открият истинските причини – а не въображаеми – които накараха британския народ да напусне Евросъюза. Обединеното кралство се справяше по-скоро добре в света преди влизането си в Общия пазар и повечето от нас са убедени, че ще бъдем в състояние да се измъкнем от затрудненото положение, напускайки образуванието, в което се превърна Европейският съюз.

– Темата за имиграцията ли бе една от причините за резултата на референдума през 2016 г.?

– Със сигурност това беше една от основните причини. Когато Ангела Меркел отвори едностранно границите през 2015 г., ние с тревога наблюдавахме тази ситуация и научихме няколко неща. Първото беше, че идеята за демократично вземане на решение на континента, е абсурдна. В този период Германия всъщност сплаши малките страни (особено демокрациите в Централна Европа) и пренебрегна тяхното мнение. Второ, видяхме хора, които твърдят, че са възрастни, да одобряват лунатични решения и да остават на мястото си без никаква демократична легитимност (Жан-Клод Юнкер, председател на Еврокомисията по онова време).

Трето, цялата тема за границите и имиграцията е в центъра на въпроса на суверенитета. Ако не контролирате границите си, нямате страна. Всички ние – а Франция го знае по-добре от всеки друг – имаме големи проблеми с имиграцията. Нашите правителства се опитват да прикрият повечето от тези проблеми и искат да изтъкват само върху положителните аспекти, анатемосвайки народите, които биха се осмелили да се бунтуват срещу отрицателните страни. Вотът за Брекзит беше възможност (редом с други) за британския народ да каже: “Не харесваме посоката, в която вървим. Бихме искали да си върнем пълния контрол над нашите граници”.

– И какво ще стане сега?

– …Ние имаме невероятно бъдеще като страна, ако вземем правилните решения, както и Франция. Нищо не е предопределено. Разбира се, напускането ни на Евросъюза е така да се каже провал: не можахме да го накараме да работи по нашия начин, а ЕС не можеше да ни приеме. Но не познавам нито един британец, независимо от политическата му чувствитеност, който, като мен, да не желае на всички наши приятели и съюзници из цяла Европа възможно най-добро бъдеще. Вече няма да бъдем под един политически покрив, но за гражданите на всички страни много малко неща ще се променят. Ако съжалявам дълбоко за атмосферата през последните години, то е защото нашите европейски приятели и съграждани интерпретираха отхвърлянето ни на Брюксел като израз на омраза, или още по-лошо, към нашите приятели и нашето френско и континентално семейство. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Всички ние трябва да направим допълнително усилие в следващите години, за да го докажем, и се надявам, че ще го сторим.

От „Фигаро“, превод Галя Дачкова, glasove.com, със съкращения