От официалните съобщения, публикувани на уебсайта на посолството на Китай в Швеция през изминалата година, почти две трети са хулителски атаки срещу отделни шведски журналисти, политици и други публични личности, пише Джамил Андерлини за Financial Times.

„Някои хора в Швеция не би трябвало да очакват да се чувстват спокойно, след като наранят чувствата на китайския народ и интересите на китайската страна“, гласеше един типичен, леко заплашителен, изблик, посочва той.

Посолството в Швеция е най-агресивният пример за новата китайска „вълча дипломация“ през последната година. Само че далеч не е единственият.

През 50-те години на миналия век Никита Хрушчов каза, че Съветският съюз ще „погребе” западните капиталистически демокрации. От 2013 г. насам Си го формулира така: „Капитализмът неизбежно умира, а социализмът неизбежно печели... Това е необратима обща тенденция в развитието на историята“.

Това е повече борба за увековечаване на авторитарното управление в Китай, отколкото идеологическа кампания в стил Студената война, и тя се води предимно на китайска земя. Борбата, обаче, все повече се изнася, тъй като Пекин се стреми да направи света безопасен за китайската автокрация. Целта е да се наложи максимално висока цена на всеки, навсякъде, който се противопоставя на силата или целите на партията. Западните либерални демокрации са основните мишени.

Този задграничен натиск започна, защото китайската диаспора, оценявана на около 60 милиона души, нарасна толкова много през последните години и се разглежда като потенциална заплаха за продължаване на партийното управление в Китай. Историята на революциите често минава през диаспорни общности като тези, които отгледаха Владимир Ленин в Швейцария, Сун Ятсен в Япония и Дън Сяопин и Хо Ши Мин в Париж. Опитите да се засили влиянието и контрола на Китай над глобалния наратив надхвърлят обществената дипломация и достигат далеч извън диаспората.

През ноември главната шпионска агенция в Австралия заяви, че разследва „смущаващи“ твърдения, че Пекин се е опитал да внедри агент във федералния парламент на страната. Агентът е намерен мъртъв скоро след като планът беше разкрит, като полицията не успя да установи причината за смъртта му.

В съседна Нова Зеландия някои от най-големите спонсори на основните политически партии са китайски бизнесмени, близки до комунистическата партия. Законодателството за финансиране на кампаниите, прокарано през парламента миналия месец, не направи много, за да затвори вратичките, които позволяват този вид купуване на влияние.

Ключът към разбирането на тази войнственост се крие в политиките и приоритетите, които съставляват „мисълта на Си Дзинпин“. В многобройни речи и официални документи китайският президент описва ожесточената борба между „социализма с китайски характеристики“ и „западните антикитайски сили“ с техните „изключително зловредни“ идеи за свобода, демокрация и човешки права.

Удивително е, че човек, прекарал най-малко 15 години в работа за военния разузнавателен апарат на Китай, остава член на парламента, дори след като призна, че му е било наредено от коминустическата партия да прикрие своето минало в заявлението си за имиграция в Нова Зеландия.

Малката Нова Зеландия може да изглежда странна мишена за инфилтриране от страна на китайската комунистическа партия, но държавата е привлекателна за Пекин като слабото звено в споразумението за споделяне на разузнавателна информация с Австралия, Канада, Великобритания и най-важното - САЩ. Висш служител на разузнаването от една от тези страни заяви пред FT, че Нова Зеландия е „на ръба на жизнеспособността като член“ на групата, поради „пасивното“ й отношение към Китай и нейната „компрометирана политическа система“.

Китай е най-голямата експортна дестинация на Нова Зеландия. Вероятно от страх Пекин да не отговори чрез икономически санкции, премиерът Джасинда Ардърн направи всичко по силите си, за да избегне дори споменаването на темата за китайската политическа намеса.

Реакцията на Австралия беше далеч по-сериозна. Китай отправи икономически заплахи заради дързостта на страната, но повечето от тях се оказаха кухи.

Макар че някои в Канбера се разтревожиха заради лошите двустранни отношения миналата година, австралийските доставки за Китай нараснаха до рекордно ниво, съставлявайки близо 40 на сто от целия износ. Политическото ембарго често е неефективно, тъй като вреди на вносителите колкото и на износителите, като повишава цените и разстройва веригите за доставки.

В някои страни има оправдани опасения относно надигането на ксенофобия и страхове за „комунисти под леглото“, насочени към всеки, който е етнически китайски. Светът трябва да се пази от такъв расизъм, не на последно място, защото би било дълбоко сбъркано да се наказват точно хората, които са избягали в западните демокрации, за да се измъкнат от репресивната система.

Пренебрегването на китайските попълзновения би било също толкова крайна форма на расизъм спрямо етническите китайци, тъй като те са основната цел на заплахите на Пекин и неговите операции за влияние в чужбина.

Това би било и глупаво. Както наскоро пенсионираният ръководител на главната разузнавателна агенция в Австралия заяви, китайската комунистическа партия е много умела в експлоатирането на отвореността на западните демократични системи. „Ефектите може да не се проявяват с десетилетия, а дотогава вече ще е твърде късно“, казва той. „Събуждате се един ден и виждате решения, взети в нашата страна, които не са в неин интерес“, допълва той.

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова