Британският „етичен веган" Джорди Касамитяна се надява цялото му движение да бъде признато от Трибунала по заетостта като защитено убеждение, подобно на религиозната вяра - което би могло да даде на веганите безплатни закотвяния за работното място.

Касамитяна казва, че е бил уволнен от работа заради убежденията си – той разкрил на други служители в Лигата срещу жестоките спортове, че тя инвестира пенсионните си фондове в предприятия, участващи в тестване със животни. Той не би могъл да напусне сам, защото е "етичен веган" - човек, който не просто избягва животинските продукти, но също така държи веганството като "философия и система от вярвания" и, очевидно, чувства необходимостта от разпространението му наоколо.

По време на предстоящите изслушвания Казамиджана се надява да убеди Трибунала по заетостта, че неговите убеждения трябва да имат същия статут като отдавна установени религии като християнството, юдаизма или исляма. Отвъд решаване на спора за работата му, процесът може да завърши с отваряне на вратата към удостояване на веганството с авторитета на свещеното.

В епоха, в която идентичността на начина на живот и политиката доминират в обществения живот в западния свят, има постоянна тенденция за трансформиране на отделните вярвания в свещена кауза. Веганите са само най-новото от дълга редица воини на жизнения стил, които са поискали техните убеждения да се ползват от правната защита, предоставена от Закона за равенството. През 2011 г. съдът постанови, че вярата в светостта на животните трябва да бъде защитена. В резултат на скорошни решения бе даден статут дори на убеждението, че ловът на лисици е зло, и на вярата, че е възможно да се общува с мъртвите, като се използват психически сили.

Най-важният въпрос тук е доколко обществото ще трябва да се съобрази с амбициите на веганството. Наскоро детска стая, която въведе само растително меню, беше принудена да се откаже, след като родителите на децата се разбунтуваха срещу едностранното му налагане.

Ако растителнопоклонниците смятат, че е правилно да наложат своето учение върху малките деца, колко време ще мине преди другите институции да последват примера? Ще се очаква ли работодателите да осигуряват на служителите веганско хранене? Ще трябва ли да се съобразяват с неприязънта на веганите към кожените столове и дрехи заради „стреса и умствената вреда", които им причиняват? Въпреки че отговорът на тези въпроси далеч не е ясен, вероятно статутът на защитена вяра ще облекчи тези опити за налагане на определен начин на живот на останалите от нас, доскоро считани общоприето за нормални. И също доскоро – за мнозинство с неотменни права.