Тъй като 2019 г. вече завърши, смело можем да кажем, че тя беше една динамична и много интересна година за света на криптовалутите. Доскорошният крипто лидер биткойнът отстъпи пред други токени, консорциумът „Либра“ беше на ръба на разпадането, след като ключови инвеститори оттеглиха подкрепата си за проекта след бурната реакция на правителства и централни банкери от цял свят, а множество централни банки дори се замислиха за въвеждането на собствена цифрова валута.
Секторът сега включва хиляди монети и жетони с различна успеваемост.
Но въпреки всички закани и обещания криптовалутите все още не могат да проникнат в мейнстрийма. Все още има много малко търговци, които приемат плащания с криптовалути, а повечето финансови услуги продължават да се уреждат в традиционни валути.
Броят на криптовалутите на пазара е над 2000. Според доклад на CNBC очаче повече от 800 или тях по същество са мъртви - тоест струват по-малко от стотинка.
Въпреки това все повече компании използват блокчейн технологиите в дейността си и скоро можем да видим повече положителни ефекти за крайните потребители.
Според експерти блокчейн дава възможност да не се доверяваме само на една институция, а сами да отговаряме за финансовите си средства.
Блокчейн е нещо като счетоводна книга, в която са записани самите стойности на криптовалутите. За съжаление самата технология е все още много бавна, когато се използва за трансакции.
Криптовалутата може да се разгледа като файл, който може да бъде прехвърлен от един контрагент на друг с гаранцията, че няма да бъде копиран. Разликата с финтех портфейлите, е че сумите, които виждаме изписани в едно финтех приложение, са притежание на някой посредник, който осигуряват достъп, докато при криптовалутите няма посредник.
Все повече банки и други институции започват да проявяват интерес към блокчейн и криптовалути. Обсъжда се дори идеята централните банки да започнат да въвеждат такива технологии в практиката си. Предстои да видим дали ще се създаде нов криптопроект или отново система за централизирани разплащания.
Членовете на Управителния съвет на Европейската централна банка вече обсъждат перспективата за въвеждане на собствена цифрова валута.
Въпреки че не се очаква решението по този въпрос да бъде взето скоро, символичното му обсъждане показва доколко е готова Кристин Лагард да „разтърси“ ЕЦБ, работейки по отношение на съвременните предизвикателства. Като ръководител на Международния валутен фонд тя заяви, че такива инициативи могат да окажат подкрепа на обществени цели като финансово приобщаване, защита на потребителите и неприкосновеност на плащанията.
Идеята набра сила през последните години, отчасти стимулирана от нарастващото значение на криптовалутите като биткойна.
Плановете на Facebook за създаване на глобална дигитална валута предизвика негативна реакция сред правителствата, но едновременно с това породи дискусия относно изоставането на публичните власти, тъй като потребителите се обръщат към инициативи от частния сектор, които крият рискове за стабилността и устойчивото съществуване на традиционната банкова система.
От ЕЦБ заявиха, че ще разработят своя собствена цифрова валута, ако частният сектор не успее да направи трансграничните плащания по-бързо и по-евтино, изтъквайки, че технологичните иновации бързо трансформират начина на извършване на плащанията на дребно. В документ, подготвен за Европейския парламент, централната банка заяви, че анализира ситуацията и ще бъде готова да действа, ако е необходимо.
Централната банка на Китай вече разработва своя криптовалута, а Банката за международни разплащания (БМР), център за парично сътрудничество, публикува проучване, показващо, че повечето централни банки обмислят последиците от предприемане на такова действие.
Гуверньорът на Английската централна банка (АЦБ) Марк Карни предположи, че глобалната цифрова валута на централната банка може един ден да замени долара като международна резервна валута.
Все пак по този въпрос се забелязва и голяма доза скептицизъм. Министърът на финансите на САЩ Стивън Манучин заяви, че той и гуверньорът на Федералния резерв Джером Пауъл не виждат необходимост от създаване на цифрова валута на Фед поне през следващите пет години.
В рамките на еврозоната холандската централна банка извърши два експеримента за пускане на криптовалута в обращение през 2015 г. През 2016 г. германската Бундесбанк и фондовата борса тестваха блокчейн - технологията, която стои в основата на криптовалутите - за прехвърляне и уреждане на ценни книжа и пари в брой, като заключи, че процесът е твърде скъп и бавен.
Управителят на Бундесбанк Йенс Вайдман заяви, че няма нужда от създаването на цифрова валута за широката общественост от страна на централната банка. Той предупреди, че това може дори да отслаби финансовата стабилност, тъй като хората ще прехвърлят активите си от търговските банки към сметки в централната банка.
Най-важният компонент на банковия съюз, който е ключов и за успеха на създаването на обща европейска дигитална валута, е общото застраховане на депозитите, а то все още липсва поради политическата съпротива срещу споделянето на риска. Първата стъпка към създаването на истинско дигитално евро би била въвеждането на банков депозит, изцяло гарантиран с пари от централната банка на еврозоната. ЕЦБ би могла ефективно да създаде средства, необходими за покриване на депозита, чрез закупуване на непогасени държавни облигации в еврозоната.
Като втора стъпка сигурният депозит може да бъде създаден като дигитални пари от централната банка, които могат да се прехвърлят от човек на човек или от компания на компания с помощта на блокчейн технологията. След това еврото ще се превърне в "стейбълкойн", подкрепен единствено от държавни облигации. Само ЕЦБ, а не търговските банки, ще бъде отговорна за емитирането му.
Ако създаде и пусне в употреба своя собствена криптовалута централната банка би загубила възможността да използва лихвените проценти, за да управлява създаването на кредитни пари от банките за целите на монетарната политика.
Дигитализацията обаче предлага начин за намаляване на дълга на държавите от еврозоната и за защита на еврото.
Парите, създадени чрез банков кредит, се нуждаят от силна държавна гаранция, която еврозоната не успя да изгради. От друга страна, цифровите пари могат да съществуват без такава гаранция. Дигиталното евро, емитирано от ЕЦБ, не само ще бъде по-силно, но ще може да се конкурира с долара, както и с други цифрови пари, за да се превърне в глобална резервна валута.
Централните банкери обаче са консервативни по природа и не са склонни към експерименти. Като имаме предвид и колко много време е отнело разработването и налагането на еврото можем да бъдем сигурни, че няма скоро да се разпореждаме с емитирани от ЕЦБ „стойбълкойни“.
От друга страна и плановете на Facebook за въвеждане на криптовалута - т. нар. Либра – са изправени пред сериозни тестове.
Първоначално Консорциумът бе съставен от 28 т. нар. „основатели“, които трябваше да инвестират по 10 милиона долара всеки в криптовалутата, за да получат членство и свързаното с него право на глас.
Но всичко това бе поставено под въпрос когато шест ключови инвестотори - Mastercard, Visa, PayPal, eBay, Stripe и Mercado Pago - се отказаха от проекта на фона на нарастващите регулаторни страхове. Facebook обаче може да намери утеха във факта, че IBM заяви, че е отворена за работа с Либра.
Криптовалутата ще бъде подкрепена от кошница от валути като долара и е предназначена да се използва при трансгранични плащания. Но Либра е изправена пред острата реакция на световните законодатели и централните банки поради опасенията, че въвеждането й може силно да наруши финансовата система.
Двигателите на Европейския съюз Франция и Германия заплашиха, че ще блокират Либра в ЕС. А Марк Зукърбърг трябваше да се изправи пред Конгреса на САЩ, за да отговори на въпросите за Либра.
Междувременно различни централни банкери по света също отправят предупреждения към Facebook относно амбициите на компанията да въведе новата дигитална валута. Официалният представител на Европейската централна банка Беноа Кьоре заяви, че летвата за одобрение на цифрови активи като Либра „ще бъде висока“, докато управителят на Английската централна банка Марк Карни по-рано тази година заяви, че валутата на Facebook ще трябва да се справи с „най-високите стандарти на регулациите“.
Американският президент Доналд Тръмп призова за банково регулиране на криптовалутите. Ако Facebook и други компании искат да станат банка, те ще се нуждаят от одобрение, написа Тръмп в Twitter в четвъртък. „Тогава те трябва да се подчинят на банковото регулиране, както го правят и другите банки както на национално, така и на международно ниво“, каза той. Президентът не се определя като приятел на криптовалутите като биткойна. В случая според него не става въпрос за пари, тяхната стойност е много податлива на колебания и се основавала на тънка основа.
Влизането на Тръмп в дебата за биткойн и Либра може да представлява значителна промяна за криптоентусиастите. Белият дом бе мълчалив по въпроса, въпреки че федералните регулатори, като Комисията по ценните книжа, Комисията за търговия със стокови фючърси и Министерството на финансите се борят с това как да регулират виртуалните монети.
Досега криптовалутите не са регулирани. Управителят на Фед Джером Пауъл изрази загриженост. Главните опасения според него са свързани с въпроса за неприкосновеността на личния живот, прането на пари, защитата на потребителите и финансовата стабилност.
Въпреки това се планира Либрата да бъде пусната на пазара през първата половина на 2020 година. В резултат на това Facebook ще навлезе на световния пазар на плащанията. Социалната мрежа се използва от около 1 до 2 милиарда души всеки ден. Системата на Либрата трябва да позволява на всички потребители на мрежата да изпращат пари помежду си и да купуват стоки от компаниите. Наблюдатели на индустрията смятат, че не е изключено Facebook да преобърне напълно традиционната финансова система.
„С интерес наблюдаваме развитието около Либра...Последните 5 години Facebook е една от най-активните фирми от гледна точка на придобиване на нови лицензи за електронни пари и банки по света. Много от регулациите вече са придобити все още не е ясно и как ще бъдат използвани“.Това каза Никола Чупаров, съосновател и изп. директор на Moneyfold, в предаването „Бизнес старт“ по телевизия Bloomberg TV Bulgaria.
Според Чупаров обаче най-напреднала в усилията за създаване на нова криптовалута е централната банка на Китай.
„Още преди 3 години много сериозно инвестираха както в капацитет, хора и ресурси, така и в пилотни проекти. Имат намерение да пуснат в обращение дигитална валута, която се издава директно от централната банка на Китай и казват, че няма да е криптовалута, няма да е блокчейн, но ще може да се употребява из цял свят“, заяви Чупаров.
Що се отнася до вече съществуващите криптовалути една се представя по-добре дори и от най-значимия фактор в индустрията биткойн през тази година, а именно едноименния токен на противоречивата крипто борса Binance Holdings.
Стойността на Binance Coin, известна още като BNB, е скочила с около 150%, съобщава CoinMarketCap.com. Осем от криптовалутите в топ десет по пазарна капитализация или са понижили цената си, или са поскъпнали с доста по-малко тази година, когато биткойн удвои стойността си.
BNB, която се превърна във фаворит на крипто хедж фондове и големи трейдъри след появата си през 2017 г., позволява на притежателите й да получават отстъпки от таксата за търговия и други придобивки в Binance, като на практика се превръща в програма за лоялни клиенти.
Задържането на потребители вероятно никога не е било от по-голямо значение за Binance, тъй като платформите за търговия с криптовалути са изправени пред нарастващо наблюдение от регулатори от Китай до САЩ.
Binance е увеличила пазарния си дял от около 30% от обема на водещите крипто борси на 45%, сочат данни на компанията CryptoComparе.
Криптоборсата вероятно е регистрирала най-доходоносното си тримесечие в историята през третото тримесечие на 2019 г., въпреки че много крипто валути, включително биткойн, потънаха, сочат данни на Multicoin Capital.
Въпреки че BNB постигна ръст през първото полугодие, възвръщаемостта е сходна с тази в останалия свят на криптовалутите след забавянето на ръста на цените. Една от причините за Binance вероятно е спадът на т. нар. първични борсови предлагания (IEO), при които клиентите използват BNB токени, за да купуват токени на стартъпи на крипто борсата Binance.
„Относително силното представяне на BNB беше осъществено през първата част от годината, когато манията по първичните борсови предлагания достигна връхната си точка“, казва Травис Клинг, който управлява крипто хедж фонда Ikigai Asset Management в Лос Анджелис. „През последните шест месеца те се охладиха значително и BNB отстъпи от относително силното си представяне“, допълва той.
Конкуренцията също се засилва. Много борси започнаха да пускат токени, като също предлагат отстъпки от таксата за търговия.
„Борсовият бизнес става изключително пренаселен. В началото на 2019 г. BNB беше единственият токен, издаван от крипто борса. Сега имаме BNB, OKB, HT, FTT, FLEX и LEO. Това е голяма конкуренция за същия брой клиенти“, казва Джеф Дорман, главен инвестиционен директор на базираната в Лос Анджелис инвестиционна компания Arca Funds.
От друга страна докато Crypto Twitter спори дали тетърът се използва за манипулиране на цените на дигиталните активи, противоречивата криптовалута тихо се превръща в популярен начин за плащане на стоки и услуги.
В CoinPayments.net, един от най-големите процесори за плащания с криптовалута, тетър представлява цели 30% от обема на търгуваните валути. В B2BinPay около 20% от трансакциите са извършени в тетър.
Това, което направи тетър популярен сред търговците и спекулантите, когато излезе на пазара през 2017 г., е същото, което стимулира използването му за трансакции и сега - т. нар. „стабилна цел за избягване на ценовите колебания“ чрез поддържане на съотношение едно към едно на тетъра с долара. В справочника Cryptwerk са изброени 265 компании, които приемат заплащане с тетър.
Използването на тетър в търговията се прави за сметка на пазарните лидери биткойн и етер, които първоначално бяха рекламирани от привържениците им като революционни средства за размяна. В CoinPayments.net делът на биткойн в обема на плащанията е спаднал до около 60% спрямо 80% за миналата година, докато етер заема трето място и то след тетър.
Промяната се отразява и на динамиката на пазара на криптовалути. Драматичният скок на цената в биткойн накара много инвеститори да не искат да ги харчат, подкопавайки първоначалната цел на криптовалутата и довеждайки до покачване стойността на „по-стабилните“ монети.
Според данни на CoinMarketCap.com, въпреки, че механиката на издаването на тетър остава неясна, пазарната капитализация на криптовалутата се е увеличила до 4,12 милиарда долара от 2 милиарда долара преди година.
Плащанията в криптовалути все още остават само малка част от традиционния пазар на разплащания и много търговци, включително големи компании, се въздържат от употребата на тетър.
Отминаващата година беше много динамична за най-разпознаваемата криптовалута – биткойна. През ноември стойността му спадна с 22%, което бе най-големият месечен спад за валутата на годишна база. Въпреки това трябва да се отбележи, че биткойнът отчете значително повишение на стойността си през 2019 г., след като приключи миналата година на ниво от 3674 долара за биткойн. Криптовалутата отчете значително повишение в периода от април до юни, когато се покачи до над 13 000 долара, той загуби инерция и оттогава постепенно стойността й спада.
Имайки предвид, че безкасовите плащания все по-сигурно се установяват като норма можем да бъдем сигурни, че в бъдеше блокчейн технологията и криптовалутите ще се развиват все повече. Ще стават много по-лесни и удобни за употреба от крайните потребители. Блокчейнът може да бъде ефективен и по отношение на регулацията за предотвратяване на прането на пари. Николай Тодоров, основател и главен изпълнителен директор на LimeChain отбеляза, че това е един от най- сигурните начини да се проследи източникът на парите, като изследователите дори твърдят, че след четири трансакции може с абсолютна сигурност да се потвърди кой криптоадрес на кого принадлежи. Но все пак системата е още в самото си начало и Владислав Драмалиев, директор и основател на фондация "Битхоуп" прогнозира, че поради големия интерес от всякакви институции до около 10 години потребителите ще използват приложения, за които дори няма да знаят че са децентрализирани.
Радостина Ивчева, редактор Аспарух Илиев
