Пластмасовите отпадъци са глобален проблем. Тъй като повечето евтини пластмасови продукти за еднократна употреба не могат да се рециклират, а след като се изхвърлят, разграждането им отнема стотици години, те замърсяват околната среда за много дълъг период от време. В резултат на това в различни точки на земното кълбо се натрупват огромни количества пластмаса, като наличието им става притеснително високо във водите на Световния океан, където вече има плаващи острови, образувани от пластмасови отдапъци. Остатъци от пластмаса са открити в тюлени, китове, морски костенурки и птици, в риби и ракообразни, а от там и в хранителната верига на човека, отбелязва ЕП. По данни на Европейската комисия повече от 80 на сто от отпадъците по плажовете са от пластмаса. Това наложи взимането на някои по-категорични мерки в борбата с пластмасовата криза.

Мерки за ограничаване на пласмасата в ЕС

На 21 май съветът на ЕС одобри въвеждането на нови ограничения за 10 продукта от пластмаса за еднократна употреба, за които съществуват заместители. Целта е да се намали количеството на най-изхвърляните предмети от пластмаса, които са и сред десетте най-често срещани замърсители по европейските плажове.

До 2021 г. в ЕС ще бъдат забранени пластмасовите вилици, ножове, лъжици и пръчици за хранене, чинии, сламки, клечки за уши, дръжки за балони от пластмаса, както и киселинно разградими пластмаси и съдове за храна, както и чаши от полистирен. Държавите в ЕС се споразумяха до 2029 г. да постигнат целта от 90 % разделно събиране на пластмасови бутилки, както и за най-малко 25 на сто преработка на пластмасовите бутилки до 2025 г. и 30 на сто до 2030 г.

Светът се променя осезаемо в тази посока, като не само Европейският съюз въвежда ограничения. Канада има план да се откаже от найлонови торбички, сламки и пластмасови пръчки до 2021 г. САЩ на свой ред се готвят да забранят пластмасовите бутилки в обозримо бъдеще.

В Германия забраната на съдовете за хранене за еднократна употреба, сламките или клечки за уши, изработени от пластмаса, която прие Европейската комисия, явно не е достатъчна според Герд Мюлер. В борбата срещу пластмасовите отпадъци министърът на развитието на Германия призова за незабавна забрана на пластмасовите торби.

Той се позовава на африканските страни, които вече са забранили найлоновите торбички. „Това, което Руанда, Кения и Уганда могат да направят, трябва да направим и ние“, казва Мюлер. „Не може нашата цел да бъде просто да изпратим боклука в други страни като Малайзия", добави още той.

От следващата година и Мексико Сити също иска да покаже, че отказът от пластмасови торбички е възможен. В мексиканската столица от края на 2020 г. няма да могат да се използват найлонови торби за еднократна употреба. От януари 2021 г. пластмасовите прибори, сламките и балоните също трябва да бъдат забранени, след като градският парламент издаде такава заповед.

В търсене на решения

Освен приемането на забрани, ЕС търси и варианти как да се изработват стоки от преработена пластмаса. На 22 септември тази година над 100 представители на обществения и частния сектор подкрепиха целта до 2025 г. 10 милиона тона преработена пластмаса всяка година да се използват за производството на нови стоки в ЕС, съобщи Европейската комисия.

Предвижда се занапред пластмасовите изделия да бъдат създавани така, че да подлежат на преработка. Очаква се увеличаване на събирането на пластмасовите отпадъци и на изследванията за повторната им употреба. Обсъжда се въвеждането на възможност за следене на движението на пластмасови отпадъци в ЕС.

Повратна точка

2019 г. се оказа повратна точка за употребата на пластмасови продукти и в Китай – държавата, която внасяше пластмасовите отпадъци на света в продължение на десетилетия, се отказа от тази роля, като забрани вноса на нискокачествените пластмасови продукти, както и тези за еднократна употреба. Една от потенциалните последици от това е в бъдеще да се наложи държавите сами да се справят със собствените си пластмасови отпадъци. Тази вероятност допринесе за ускоряване на въвеждането на по-строги разпоредби.

Публичната реакция срещу употребата на пластмаса принуди и производителите на хранителни продукти и битови стоки да преосмислят опаковките си, пише в. Wall Street Journal.

Компании за потребителски стоки като Procter&Gamble и Unilever са едни от най-големите консуматори на пластмаса. Една трета от милионите тонове опаковки на Nestle годишно също са пластмасови.

Основна причина за предпочитането на пластмасата е, че материалът позволява по-сигурно транспортиране на стоките и удължава живота им по търговските щандове. Освен това тя е и далеч по-евтина за производителите от стъклото например.

Тенденцията за намаляване на използваната в опаковките пластмаса ще засегне производителите на потребителски стоки по два начина.

За момента те изразходват между 5% и 10% от приходите си за пакетиране на продуктите. Тези проценти ще се увеличат с настояванията новите опаковки да се произвеждат от материали, годни за рециклиране. Nestle, Unilever и Coca-Cola вече поеха ангажимент да направят опаковките си 100% рециклируеми до 2025 г.

Разходите на компаниите ще бъдат засегнати и чрез т.нар. “разширена отговорност на производителя”, която задължава производителите на стоки, в чиито опаковки има пластмаса, да се ангажират с почистването й. Затова те започват да полагат усилия в посока заместване на пластмасата с други материали.

Компаниите, които не плащат за замяната на пластмасата, всъщност поставят репутацията си под риск.

Потребителските реакции в тази насока стават все по-мащабни. “Пластмасовите атаки” например са инициативи, в които купувачите плащат хранителните стоки и оставят опаковките в супермаркетите, които трябва да се справят с тях.

Реакцията на компаниите

Гигантът за потребителски стоки Unilever обеща да намали наполовина новите пластмасови опаковки през следващите пет години, като премине към употребата на по-рециклируеми и алтернативни материали, както и към опции за повторно използване на опаковки, предаде Ройтерс. Търговецът си е поставил цел да събира и обработва около 600 000 тона пластмаса годишно до средата на следващото десетилетие.

Pepsi и Coca-Cola, най-големите в света производители на газирани напитки, което автоматично ги превръща и в едни от най-големите производители на пластмасови продукти, също се готвят за своя принос с оглед на световната тенденция за освобождаване от пластмаса. В САЩ двете компании вече пуснаха в употреба диспенсери за вода, които не предлагат на потребителите бутилки или чаши, а изискват употребата на личен съд за съхранение на течността, предава The Wall Street Journal.

Усилията на Coca-Cola не приключват с това. Швеция ще стане първият пазар, където всички продукти на марката ще се продават в бутилки от напълно рециклирана пластмаса. Трансформацията, която ще се случи през следващата година, ще намали използването на нова пластмаса с 3500 тона годишно, според Coca-Cola и местната бутилираща компания Coca-Cola European Partners. Пластмасовите опаковки за 40 вида продукти, включително Sprite, през следващата година ще се състоят от изцяло рециклиран материал с изключение на капачките и етикетите.

McDonald's също иска да произвежда по-малко пластмасови отпадъци. Веригата за бързо хранене възнамерява да спести 1000 тона пластмаса годишно само в Германия.

Войната с пластмасата в Азия

Въпреки въведените от някои държави ограничени за използването на пластмасови изделия и усилията на компаниите да намалят количеството на пластмаса в своите опаковки, проблемът с пластмасовите отпадъци продължава да бъде сериозен.

В момента в световната система за рециклиране бушува конфликт, макар че той печели много по-малко внимание от търговската война.

През 2018 г. Китай доброволно се отказа от позицията си на световен лидер в рециклирането, забранявайки вноса на редица видове пластмасови отпадъци.

Търговията с пластмаси обаче бързо се премести на друго място, предимно в Югоизточна Азия. Страни като Тайланд и Малайзия внезапно бяха затрупани с контейнери, пълни с отпадъци.

Последва ожесточена политическа реакция. В средата на юли Индонезия стана поредната страна, която върна доставки с отпадъци, изпращайки 210 тона обратно в Австралия. Други лидери в тази индустрия предприеха подобни стъпки, като най-запомнящата се реакция е тази на президента на Филипините Родриго Дутерте. През май той върна десетки контейнери в Канада, като първоначално заплаши да изхвърли материала пред канадското посолство в Манила.

Правителствата в страни като Канада и Австралия традиционно не обръщат особено внимание на отпадъците, които изпращат в чужбина. Рециклираните материали се търгуват чрез сложни вериги от посредници и не се регулират добре. Правителствата в Югоизточна Азия твърдят, че имат малък контрол върху това, което получават. Вместо чист пластмасов материал за рециклиране, Индонезия заяви, че контейнерите, изпратени обратно в Австралия в средата на юли, са били пълни с електронни отпадъци и други токсични видове боклуци.

Наскоро бяха приети нови глобални правила за пластмасите съгласно Конвенцията на Обединените нации, приета в Базел - договор, уреждащ световната система за отпадъци, ратифициран от близо 200 държави, без САЩ. Влизайки в сила през 2021 г., регулациите ще дадат на страните получатели по-голям контрол върху отпадъците, които получават.

От своя страна защитниците на околната среда продължават да забраняват вноса с надеждата да принудят правителствата в по-богатите страни да действат и да тласкат компаниите от хранително-вкусовата промишленост и потребителския сектор да намерят алтернативи.

Пътят към решаването на много от тези проблеми включва ясни административни и управленски действия. Ако такива не се предприемат, спорът за пластмасите не само ще влоши сериозно отношенията между по-богатите и по-бедните нации, но и ще изостри бъдещите глобални екологични спорове, особено на фона на проблемите, свързани с изменението на климата.

Производство на пластмаса в световен мащаб нараства и изглежда, че ще продължи да се движи в тази посока. Светът е произвел около 300 млн. тона пластмасови отпадъци през 2015 г., показват проучвания. Екологичните групи се опасяват, че обемът на пластмасовите отпадъци може да се удвои до 2030 г.

Десислава Йорданова, редактор Елена Илиева