Ако отношението на Вашингтон към глобалните промени на климата непрекъснато се променя, то Москва ясно вярва в тяхното съществуване и именно това мотивира политиката на Русия в Арктика, смята журналистът на Bloomberg Леонид Бершидски. Според журналиста, за разлика от западните колеги, Владимир Путин "заложи" на предстоящото топене на леда в Северния ледовит океан - и това позволи на Москва, като увеличи присъствието си в региона, да получи сериозно предимство пред Запада.
Миналия уикенд в Русия беше пуснат на вода ледоразбивачът "Урал" - последният от атомните ледоразбивачи от "Проект 22220", предназначени да "укрепи господството на търговското корабоплаване в Арктика", пише наблюдателят на Bloomberg Леонид Бершидски. Както припомня журналистът, още два кораба от проекта, които станаха първата напълно руска серия ледоразбивачи след разпадането на СССР - „Арктика“ и „Сибир“ - бяха пуснати на вода съответно през 2016 и 2017 година. Новите ледоразбивачи ще заместят застаряващия съветски флот, за да "осигурят плавателност на така наречения Северен морски път в Русия не няколко месеца през годината, а през цялата година."
Доставката на стоки от Европа до Азия и обратно по Северния морски маршрут отнема 10-15 дни по-малко, отколкото през Суецкия канал, се казва в статията. В същото време руското правителство претендира за контрол над този търговски маршрут по цялата му дължина - въпреки факта, че на някои места пътят излиза извън териториалните води на Русия, т.е. територията от 200 морски мили от бреговете на страната, подчертава авторът.
Убеждението на Москва, че движението на корабите в Арктика трябва да остане под нейния контрол, отдавна дразни Вашингтон, продължава Бершидски. Междувременно Русия от известно време инвестира сериозно в възстановяването и създаването на нови военни обекти по арктическия бряг: Москва вече е успяла да възстанови десет стари военни летища и да започне изграждането на 13 нови. Сега руските въоръжени сили контролират почти целия арктически бряг и "ако е необходимо, ще бъдат готови да защитят или саботират движението на всякакъв вид плавателни съдове по Северния морски път", сигурен е наблюдателят на Bloomberg. САЩ, в рамките на конкуренцията с Русия за Арктика, сега се сблъскват с недостатъчен брой ледоразбивачи в сравнение с Москва, констатира той.
Както предполага авторът, възможно е причината за закъснението на Вашингтон в това отношение да се крие във факта, че двете страни имат различни подходи към промените на климата. „Съединените щати са разкъсани между признаването им като проблем, който изисква спешни решения и пълноценен скептицизъм - последният път той доминираше при Доналд Тръмп. На свой ред руският президент Владимир Путин, въпреки че изрази съмнения, че човешката дейност причинява промените на климата, самото съществуване на тези промени не отрича”, пояснява журналистът.
Според Бершидски руският лидер смята, че човечеството няма да може да спре изменението на климата и че в дългосрочен план то трябва да бъде адаптирано към него. "Признавайки, че честите засушавания и наводненията, предизвикани от изменението на климата, могат да навредят на селското стопанство в Русия, той вижда и възможностите, които предоставя на страната затоплянето, включително повече кораби в Северния ледовит океан," казва авторът.
По оценка на Военноморския флот на САЩ, въпреки постепенното топене на леда в Арктика, регионът ще остане непроходим за повечето търговски кораби до 2030 г. поради непредсказуемото движение на ледените маси в океана, се казва в материала. Кремъл обаче "реши, че няма да чака толкова дълго" - и едновременно започна да укрепва Северния морски път чрез изграждането на ледоразбивачи, както и да създава железопътни линии до основните търговски пристанища в северната част на страната, пише Бершидски.
През април представители на руските власти заявиха, че до 2024 г. те очакват да увеличат обема на стокооборота по Северния морски път до 92,6 милиона тона от 20,2 милиона през 2018 г .; В същото време до 2018 г. тази цифра вече се е увеличила повече от два пъти в сравнение с 2017 г., отбелязва авторът. Въпреки че този ръст беше осигурен главно от проекта „Ямал-ВПГ“, който изнася природен газ в азиатските страни през Арктика, Москва се надява в крайна сметка да премине към износ на други суровини по северните пътища, включително петрол и въглища, пише Бершидски.
„Всички тези амбициозни планове по същество представляват залог, че по времето, когато климатичните промени правят Северния морски път проходим през цялата година, Русия ще има пълен контрол над всички морски превози по този маршрут - и тя ще го използва активно за да изнася своите собствени суровини, съкращавайки пътя си до Азия”, смята журналистът. Според наблюдателя на Bloomberg, на такава стратегическа политика няма да е лесно да противодейства дори САЩ "с цялата тяхна военноморска мощ" - в края на краищата, Русия вече е напреднала толкова далеч, че няма да мгат да я догонят.
"Русия не може да си позволи да върви в крачка с основните си съперници във всички области: докато се опитваше да се откъсне от другите арктически сили, например, тя унищожи предимствата си при космическите изстрелвания", разсъждава авторът."Но Северният морски път има по-висок приоритет за Путин и също е едно от малкото неща, които той може да предложи на Китай като част от антиамериканския алианс, който той изгражда заедно с председателя на КНР Си Цзинпин."
Така стремежът на Русия да укрепи присъствието си в Арктика преди промените в климата да направят конкуренцията в региона отворена за всички, за сега работи в полза на Кремъл, а западните страни с достъп до Арктика „се оказаха твърде бавни - и може би не достатъчно цинични - да направят толкова висок залог, колкото и Путин”, обобщава Бершидски.
Превод: М.Желязкова http://pogled.info
