На 2 май 2014 година в красивия град Одеса неонацистите убиха 48 човека. Протестиращите, които искаха да защитят своята култура и правото да говорят на родния език, бяха нападнати от многобройна тълпа. Мирните граждани нямаха шанс да оцелеят срещу обучените и въоръжени противници. В Мрежата се намират свидетелства за жертвите: пребити, застреляни, удушени и живи изгорени. Никой от полицията, пожарната или администрацията не се опита да ги спаси.
Преди това в Украйна олигарсите извършиха държавен преврат и се постараха с терор и убийства да закрепят властта си. Членовете на националистически паравоенни организации се разправяха с всички несъгласни с новия режим. Тези събития, естествено, бяха прикрити с красиви лозунги за правосъдие, демокрация и европейски ценности. Журналистите и западните политици обичат агитките пред камерите, особено, ако там миловидни девойчета с блеснали очи размахват флагчета, затова спестиха на своята публика мръсната истина за ситуацията в страната.
Тъжно е да се наблюдава как едно общество опитва да се отрече от миналото и кръвта си, заради виза за чужбина и предопределено съществуване в нищета. Напоследък историята и кръвта се котират много евтино.
На видеозаписите от Одеса се виждат погромаджиите: усмихнати момичета, подготвящи «коктейли Молотов» и мъже - стрелящи, ритащи ранените, записващи на камера отчет за свършената работа: «Едно тяло. Две тела…». Все млади, силни, със свастики по униформите и горди от мерзостта, която вършат. Усещането за безнаказаност убива душата.
Възможно е сега някои от тези индивиди да ви наливат питието на бара край морето - нашите чорбаджии предпочитат да наемат без подбор украинци и други чужденци, заради по-малките разходи за заплати и осигуровки. Но вие за всеки случай проверявайте да не би подадената от изменника чаша да мирише на изгоряла плът.
Може ли да се претегли вината? Кой според вас заслужава по-строго наказание: юношата с бухалка, комуто системата е внушила, че политическите противници може да се убиват безнаказано, или бандитът на трибуната, превърнал глупостта и предателството в стил на управление? А какво да се отмери за ония там - чужденците, които обичат да се снимат на фона на агитките, плащат на превратаджиите и тренират и въоръжават техните наказателни команди?
Твърдят, че освен измисленото от хората правосъдие съществува и друго - висше, пред което рано или късно ще застанем. Дано да е така! Все някога трябва да има възмездие за причиненото зло, иначе защо живеем? И нека тези, които се осмелиха да изразят открито своето мнението и загинаха самотни насред големия притихнал град, да почиват в мир!
