Маршал Жуков посещава Кремъл заедно със знаменосците от разузнавателната рота на лейтенант Семьон Сорокин, редниците Григорий Булатов и Виктор Правоторов, по личната покана на генералисимус Сталин.

А там… там „вождът на всичките времена и народи“ налива на Григорий една чашка коняк и казва: „От тебе се иска още един подвиг: 20 години да мълчиш за това, че ти си забил знамето над райхстага. Такава е сега международната обстановка…“.

Според мнението на вожда е по-добре знамето да бъде издигнато от един грузинец и от един руснак, а не от един руснак.

Мелитон Кантария няма толкова бойни награди като Булатов, но е грузинец. Той и Егоров издигат знаме над райхстага девет часа след Булатов, в нощта срещу първи май, и не под свистенето на куршумите. 

На съветската пропаганда й трябва победна постановка за знамето над райхстага. Затова избира Кантария и Егоров и низвергва редник Григорий Булатов.

Отдавна е нужно да се поклоним пред гроба на първия знаменосец на Победата – Григорий Булатов. Неговите вятски земляци вече го направиха, издигнаха му паметник, изработиха паметен медал, снимаха филм за него. Но засега това име все още не е придобило всеруска известност и почит.

Животът на Булатов след това е горчив и тежък. От Кремъл го водят на дачата на Берия. Григорий е зашеметен – среща с маршал Жуков, с вожда, Кремъл, очакване на „Звезда на Героя“ и изведнъж неочакваната молба да мълчи 20 години; всичко се обърква в главата му. В коридора го среща една любезна келнерка, която му казва, че е щастлива да го обслужва. Той не я докосва, не протяга ръка; Булатов е девствено момче и се стеснява от девойки. Тази девица изведнъж ляга на пода, вдига полата си и започва да крещи: „Помощ!“.

След една секунда на вратата се появяват офицери, бият Григорий, под тяхната диктовка девицата дава „показания“ как редник Булатов искал да я изнасили.

Героят е осъден на 15 години затвор за „опит за изнасилване“. Всичко се развива според указанията на партията и правителството.
На всичките снимки Булатов е на преден план със знамето на райхстага, съвсем момче, пълен с радост. Тези снимки обхождат много централни вестници – „Правда“, „Червена звезда“, „Комсомолска правда“.

По-късно тези снимки вече не се появяват никъде, чак до 70-те години.

Булатов е освободен през 1947 г.; още две години е шофьор в Групата съветски войски в Германия и се връща в родния Слободской. Живее и мълчи, а маршал Жуков изпада в немилост. Той държи на думата си пред вожда, работи като шофьор, моторист на речен катер, шлосер.

Минават 20 години и той споделя с другарите си, по-точно със събутилниците си. Те му се изсмиват – ще го сметнат за лъжец и самозванец. А вероятно и службите го наблюдават. И пак активно мероприятие – намират в дома му кутия с боя, обвиняват го, че я е откраднал. Пак съдимост; последва и трета съдимост – попада в пиянска драка. На друг щяха да простят, а него – зад решетките.

Какъв герой е Булатов след всичкото това?! 

Два дни преди смъртта му, в Слободской се появяват двама здравеняци в униформи, изземат от дома му всичките му записки, писмата на маршал Жуков до него и на генерал Шатилов.

И досега се смята, че Григорий не се е самоубил. Той пречел за легендата за Знамето на Победата. 

Свидетели, които свалили тялото от примката, разказват, че на тавана имало тръба. Как е могъл нисък човек като Булатов да завърже въжето за нея?! И как без опора е нахлузил примката? Направо от пода? По-скоро са го обесили; обесили го и закрили делото. Никакво следствие, никакви изводи.

Смъртта на Григорий Булатов много прилича на смъртта на Сергей Есенин. Пак тръба под тавана и незнайно как завързана за нея примка.

Съдбата и на Виктор Правоторов също е трагична. Той не чака 20 години и разказва за щурма на райхстага. И скоро загива – от токов удар…

Хроника на забиването на знамето на Победата на райхстага

Първият кадър – търчат разузнавачите на Семьон Сорокин. Следващият кадър – Булатов закрепва знамето. До него е Сорокин, а зад тях – Правоторов.

Вторият запис е редактиран: търчат разузнавачите, но кадърът вече улавя само гърбовете им. Закрепва знамето не Булатов, а боец в каска на танкист.

В спомените на маршал Жуков времето на забиването на знамето на райхстага е 29 април в 14,25 московско време. Още се водели боеве, но знамето на Победата вече се реело над разрушената цитадела на нацизма.

Не късно ние, живите, да искаме подробно изследване на живота и трагичната смърт на героя от войната Григорий Петрович Булатов, с прякора „Гришка-Райхстага“.

Красивата лъжа обаче продължава да живее в историята. Това не е нужно нито на грузинците, нито на казахите.

А героят Булатов, националният герой на руския народ, е доведен до самоубийство или е убит и това е много тежко.

Владимир Николаевич Крупин, издателство PACПEP