«Хорнада» анализира послествията от американските санкции върху политическата ситуация във Венецуела. Първите санкции срещу Венецуела бяха въведени през 2015 година от Барак Обама.
С идването на власт на Тръмп натискът върху Венецуела само се засили.
Но в политическия живот на САЩ може да настъпи нов етап, не изключва изданието.
Президентът Николас Мадуро издържа, както някога издържа Виетнам.
Икономическите санкици на САЩ не донесоха този ефект, който очакваше Тръмп.
Санкциите, въведени от САЩ спрямо Венецуела, са в центъра на световните дискусии.
Тези, които подкрепят боливарското правителство, считат, че санкциите са причината за кризата в южноамериканската страна.
Първите санкции срещу Венецуеле въведе през 2015 година Барак Обама.
Той обяви страната за заплаха за националната сигурост и за външната политика на САЩ и на тази база се разпореди да се замразят банковите сметки и имуществото на седем високопоставени длъжностни лица от венецуелското правителство.
Сенаторът-демократ Робърт Менендес (Robert Menéndez) оповести в миналото забраната на Барак Обама длъжностни лица да влизат на територията на САЩ, както и техните семейства, както и деловите кръгове от САЩ да извършват бизнес с Венецуела.
Президентът Мадуро предложи на САЩ мирно да се регулира проблемът, но Обама не се съгласи.
Санкциите влязоха в сила през февруари 2016 година. Доводите на американския президент се базираха на мнимото нарушаване на правата на човека в южноамериканската страна и уж на потискането на основните свободи.
С идването на Тръмп на власт натискът върху Венецуеле само се засили, защото новата републиканска администрация открито говори за военна сила срещу Боливарската република.
Както може да се види, нито демократите, нито републиканците уважават суверенитета на Венецуела.
Икономическите санкции се задълбочита и създадоха атмосфера на студена война.
През 2017 година Мадуро почувства върху себе си последствията от предишните саннкции.
Забранени са му каквито и да било преговори с американците, а цялото му имущество (на страната) в САЩ е замразено.
Все пак в политическия живот на САЩ може да са настъпи нов етап.
Сенаторът Бърни Сандърс води дълга борба не само за демократичните, но и за социалистическите идеали.
Той нееднократно бе избиран за кмет на Бърлингън в щата Върмонт.
Няколко пъти бе сенатор.
Миналата година той не успя на президентските избори, на Сандърс вече има огромен брой млади последователи.
В последните месеци, провеждайки интензивна подготвителна работа, Бърни Сандърс създаде коалиция заедно с гръцкия политик Янис Варуфакис (Yanis Varoufakis), която коалиция получи името Прогресивен интернационал.
Коалицията има намерение да се противопостави на неоконсервативните и крайно десните, т.е. на настоящата администрация на САЩ, начело с Тръмп.
Прогресивният интернационал е против политиката, разпалваща нетърпимост, дискриминация и ненавист, водеща към експлоатация на най-бедните слоеве на населението и унищожаваща природните ресурси в интерес на богаташите.
Такава е политиката на Тръмп, насочена към засилване на икономическия натиск над Вененцуела.
Именно по тази причина на нефтената компания «Citgo», която е американски филиал на венецуелската държавна нефтена корпорация «PDVSA», й беше забранено да прехвърля средствата си към правителството на Мадуро от продажбата на нефт.
В ООН позицията на САЩ не получи подкрепа, а Русия и Китай наложиха вето на американския проект за резолюция.
Да се надяваме, че Бърни Сандърс по коренен начин ще промени външната политика на страната си.
Това ще донесе голяма полза не само за САЩ, но и за целия свят.
