Група от изследователи от университета в Стоуни Брук (щата Ню Йорк, САЩ) е представила миналата седмица неотдавнашното си изследване, в което е установено, че лунния прах е изключително опасен за човешкото тяло и може да увреди ДНК на клетките, да причинява мутации и рак.
"Това е сериозен здравословен проблем за бъдещите астронавти", заяви Доналд Хендрикс, един от авторите на изследването, цитиран от списание New Scientist.
Като част от работата си, учените са изследвали симулираните почви, съставени от същите частици, като пробите от лунни скали, донесени от мисиите Аполо на НАСА. Експериментът показал, че около 90% от човешките белодробни клетки и неврони от лабораторни мишки умират, когато са изложени на контакт с частици, образуващи слоя прах на Луната.
Според проучването, прахът, който се намира на повърхността на естествения спътник на Земята, съдържа някои елементи, които бързо реагират с човешките клетки и произвеждат токсичен хидроксил, който се свързва с рак на белия дроб.
"Лунният прах е един от рисковете, на които хората ще трябва да се подложат при мисии на повърхността й", гласи изявление на резултатите от проучването, публикувано на интернет страницата на Американския Геофизичен Съюз, в която е представено проучването. Експертите казват, че опасните частици могат да останат в човешките дробове "за дълги периоди от време" и следователно могат да причинят дългосрочни отрицателни последици за здравето.
В този контекст, водещият автор на изследването, генетикът Рейчъл Кейстън, каза „Бъдещите пилотирани мисии за изследване на Луната и отвъд, включват опасности за здравето на астронавтите, които са по-сериозни , отколкото непосредствените рискове от самия космос". Те ще бъдат от същата природа като онези, с които се е сблъскал екипажът на мисията Аполо 17.
След вдишване на фин прах по време на пътуването си до Луната през 1972 г., астронавтът Харисън Шмид каталогизира реакцията на тялото си като "сенна хрема" с кихане, сълзене на очите и болки в гърлото. Симптомите на този екипаж са били ефимерни, но изследователите признават, че лунният прах може да причини дори генетични мутации.
