Дебютният роман на Ивет Манесис Корпорън „Когато кипарисът шепне", който излиза у нас на 3 юни 2014 г., е история за любовта - за безусловната любов на майки и баби, за страстната и всеотдайна любов към единствения, за силата на женското сърце и за връзката ни с нашите корени – сред ароматите и цветовете на вълшебния гръцки остров Ерикуса. Популярната журналистка и продуцентка е вдъхновена от съдбата на своя любима я-я (баба), от приказното място, където е прекарала детството си, от завладяващите гръцки митове и създава изключително повествование, в което минало и настояще се преплитат красиво в богатата на багри, на вкусове и чувства история за жена, разкъсвана между два свята – между непреодолимия зов на кръвта и неумолимите потребности на ежедневието.
Дъщеря на гръцки имигранти, Дафни израства с американската мечта и я постига. Когато съпругът й загива в автомобилна катастрофа, тя остава сама с малко бебе, купища неплатени сметки и с амбицията да издържа семейството си и любимата си я-я – нейната баба, която живее на вълшебния гръцки остров Ерикуса. Ресторантът на Дафни се прочува, а тя намира втори шанс в любовта с богат и красив годеник.
Сега се завръща при своята я-я, за да направи сватбата си на скъпо за нея място, сред любими хора – на острова, където е прекарала много блажени лета в своето детство.
Дафни преоткрива страстта си към живота – в богатите на аромати гръцки ястия, в тюркоазените води на залива, в нежния дъх на зефира и в чувствените звуци на сиртакито... Потъва в древните легенди и магическите истории, които й разказва нейната я-я. В една от тях обаче й е трудно да повярва: че баба й притежава дарбата да вижда бъдещето и да чува гласа на острова в шепота на кипарисите.
Историята, която й разказва загадъчния рибар Яни, отваря сетивата й за невидимото и Дафни преоткрива не само миналото, но и своите желания.
Дали най-накрая кипарисите ще проговорят и на Дафни? Дали това ще промени плановете й за бъдещето?
Понякога, Дафни му, когато не знаем по кой път да поемем, когато се чувстваме обезверени и изгубени, трябва само да притихнем и да слушаме. Спасението е пред очите ни... Шепотът на кипарисите винаги е наоколо и чака да го чуем.

Ето какво споделя авторката с гръцко потекло Ивет Корпорън:
„Израснах в традиционно гръцко семейство и след като дядо ми почина, баба дойде да живее при нас. Тя беше изключителна жена: нежна, любяща, винаги със собствено мнение, инатлива и просто неспособна да готви каквото и да било в малки количества. Я-я живя в Щатите при нас повече от 40 години, но така и не се научи да говори английски език. Въпреки това винаги можеше да ти каже коя уличница на кого е изневерила в любимия й сапунен сериал „Всички мои деца".
Корпорън никога няма да забрави идиличните лета, които прекарва като дете на остров Ерикуса: спомените как плува в Йонийско море, язди магаре на име Джак, танцува белиденс с купищата си братовчеди и братовчедки и седи омагьосана край вечерния огън, заслушана в историите за духовете, бродещи по прашните пътища, за да защитават острова и всички, които го обичат, се завръщат като преживявания и емоции на Дафни и са част от неповторимия чар на романа. Нейната я-я е обичала да споделя истории от миналото на Ерикуса. Тя е разказвала колко й е било трудно като самотна майка на острова, когато съпругът й е заминал за Ню Йорк, за да работи в гръцки ресторанти, а тя е останала сама с две деца по време на най-ужасните военни години. От всички истории, които бабата на Корпорън й е разказвала, една се е запечатала най-дълбоко в съзнанието й. И заедно с познатите ни митове и легенди за богове и герои, откриваме и тази история, която звучи като приказка за човечността и за магията на доброто, сътворена от обикновените хора. Историята за Савас и неговите момичета.
„През Втората световна война местните жители се обединили, за да скрият от нацистите един евреин и двете му дъщери. Всички обединили усилия, за да спасят семейството, нито един човек не издал тайната на Савас и дъщерите му, въпреки че нацистите претърсвали къща по къща. Местните хора делели оскъдния си залък и рискували живота си без колебание, защото били добри хора и защото така било правилно. След войната нямало награди, нямало отличия или почести за хората от Ерикуса, еврейското семейство оцеляло и животът на острова продължил. Надявам се, че „Когато кипарисът шепне" ще отвори очите на другите за красотата и смелостта на хората от Ерикуса. За мен е чест да разкажа тази история, както е чест да принадлежа към род от Ерикуса."

Чий глас чуваш, когато кипарисът ти шепне

Всички имаме специален човек в живота си, чиито думи помним всеки ден, за когото знаем, че ни наблюдава и е с нас, където и да се намираме. Може би това е твоята майка, баба ти, любимата леля, учител, приятел от детството.... кой е този човек за теб?
Ето някои от вдъхновяващите и трогателни отговори на въпроса „Чий глас чуваш, когато кипарисът ти шепне", които авторката Ивет Корморън е получила:

Алек Болдуин: „Чувам гласа на съпругата си Илария, която винаги ме потиква да бъда по-добър човек, да оставам спокоен и в най-трудни и напрегнати ситуации (в това не постигам особен успех!) и да осъзнавам колко благословени сме с нашата дъщеря Кармен. Колко благодарни трябва да сме за всичко, което имаме."
Илария Болдуин: "Чувам майка ми, която ми казва да се вслушвам в тялото си... винаги се доверявай на тялото си... защото то никога не те лъже."

Доналд Тръмп: „Чувам гласа на баща си Фред К. Тръмп, който бе чудесен баща и ментор. Мисля за него всеки ден. Помня съветите му, както и личния, и професионалния пример, който ни даваше. Той винаги казваше, че най-важно е да влагаш страст в работата си и да бъдеш честен, да не се отказваш от целта, която си си поставил независимо от ситуацията. Казваше ми, че трябва да знам всичко възможно за това, което правя, до най-малкия детайл. И това е един страхотен съвет. Освен това той ми даде формула за успех в четири стъпки: започни го, направи го, направи го добре, направи го докрай."

Габриела Ислер, Мис Вселена 2013: „Чувам гласа на майка си. Тя бе невероятно работлива, честна и мъдра жена. Научи ме на всичко важно за живота, предаде ми добродетелите си. Помня, че ми казваше да работя упорито върху това, което мога да контролирам, но да не се напрягам и да живея в хармония с това, което не мога да контролирам. Винаги казваше да вярвам в Бог и да оставям нещата, с които не мога да се справя в Неговите ръце, защото Той по-добре знае кога и как да ни дава даровете си."

Тони Доволани, от Dancing With The Stars, Америка:
„Чувам гласа на дядо си. От него получавам вдъхновение и кураж. Ако се моля на някого, то това е той. Когато се нуждая от напътствие, чувам неговия глас. От него съм получил възгледите си за живота и ако мога да бъде поне десет процента като него, ще се смятам за добър човек."