Ветото на президента Георги Първанов върху Закона за академичното развитие бе отхвърлен вчера от депутатите в Народното събрание. В подкрепа на закона гласуваха 139 депутати – тези на ГЕРБ, „Атака“ и Синята коалиция, както и независими народни представители. В полза на ветото на президента и против закона гласуваха 34 депутати – от БСП и ДПС.
Георги Първанов наложи вето върху закона на 26 април с мотивите, че липсват ясни критерии за придобиване на научни степени за заемане на академични длъжности. Проблем според него създавало размиването на критериите между длъжностите "главен асистент", "доцент" и "професор", заемането на които ще става с наличието единствено на научната степен "доктор".
"Сега ще се става професор със статия във вестник, това ли е величието на вашата реформа“, заяви от парламентарната трибуна проф. Андрей Пантев от БСП. Той нарече реформата „въздухарска промяна“. „Аз съм имал 11 аспиранти, днес те се казват докторанти. Каква е разликата от това? Много ли е важно, че се казват докторанти?”, коментира Пантев. Депутатът от ГЕРБ Ирена Соколова посочи, че придобиването на степени и звания няма да става с публикации във вестници, а след като се произнесе национално жури, което ще замести ВАК. Срещу закона се обяви и зам.-председателят на ДПС Лютви Местан. „Отсъствието на ясна система за акредитиране е бяло петно в закона“, заяви той. „Може след влизането му в сила да се стигне от свръхрегулация към свръхдецентрализация“, добави Местан. „Този закон дава възможност на научните общности да проявят своята добра съвест и да не раздават степени, звания и длъжности на който им падне”, защити законопроекта проф. Станислав Станилов от „Атака“.
Сред основните промени в закона е научно жури към всеки университет, а не Висшата атестационна комисия (ВАК) да присъжда научните степени "професор", "доцент" и "главен асистент". Закриването на ВАК бе обсъждано в продължение на пет месеца.