Няколко международни органи и организации изразиха в последните дни острите си критики срещу намаляването на числеността на българската Комисия за защита от дискриминация, съобщиха от Българския хелзинкски комитет. На 30 април 2010 г. Министерският съвет внесе в парламента законопроект за изменение на Закона за защита от дискриминация с параграф единствен, който предвижда намаляване на състава на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) от девет на пет членове (впоследствие от девет на седем). В мотивите към законопроекта това е обосновано с необходимостта от „намаляване числеността на съставите на регулаторните органи и продължителността на техния мандат” и с „европейската практика”. Председателят на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа, Нилс Музниекс, е изпратил писмо до българския премиер Бойко Борисов, в което изразява тревогата си, че предвиденото намаляване ще отслаби КЗД, както и надеждата си, че нито една мярка спрямо Комисията няма да бъде предприета без надлежно съгласуване с гражданското общество. Комисарят за човешки права на Съвета на Европа, Томас Хамарберг, също наблюдава развитието по случая и се очаква всеки момент да излезе със становище. Още през февруари тази година Комисарят изрази загрижеността си относно планираното намаляване числеността на състава на КЗД. Холандският хелзинкски комитет също излезе със становище, че намаляването на броя на членовете на КЗД сериозно ще застраши шанса на хиляди хора да получат защита срещу неравностойно третиране. Организацията е писала до Агенцията за основни човешки права на Европейския съюз, както и до холандското Министерство на външните работи, с настояване да се заемат със случая и да отнесат въпроса до българските власти. През май Българският хелзинкски комитет внесе в Народното събрание Отворено писмо до народните представители в 41-то Народно събрание относно намаляването на състава на КЗД. Писмото бе инициирано от БХК и бе подкрепено от 22 организации – сред които най-големите и влиятелни правозащитни организации в страната. Всички те застанаха зад тезата, че чрез намаляване броя на членовете на КЗД много силно ще се ограничат възможностите на българските граждани да получават защита срещу дискриминация, което пък е в драстично нарушение както на нашата Конституция, така и на изискванията на правото на Европейския съюз. В писмото си българските организации казват, че мотивите към законопроекта погрешно поставят КЗД в общата група на „регулаторните органи”, наред с такива като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Комисията за регулиране на съобщенията и др. Но за разлика от другите комисии, които осигуряват политическата и икономическата целесъобразност на регулирането в определени сфери от гледна точка на държавния интерес, основната функция на КЗД е да разглежда жалби на граждани, които се оплакват от нарушаване на тяхно основно човешко право, гарантирано от Конституцията и от редица международни договори за защита на правата на човека – правото на равенство. Създадена в съответствие с изискванията на Общностното право, Комисията функционира като независим орган, който не е част от държавния апарат. В момента тя работи на предела на своя капацитет и всяко намаляване на броя на нейните членове ще се отрази негативно на възможностите й да разглежда жалби на граждани и, в края на краищата, на ефективността и качеството на защитата срещу дискриминация, което българската държава е задължена да осигури. Ето защо, намаляването на броя на членовете на КЗД би било сериозен удар върху правата на човека в България. То ще бъде и нарушение на изискването на Общностното право за ефективност на защитата от дискриминация. В писмото се настоява още, че обосноваването на съкращаването на броя на членовете на КЗД с необходимостта от бюджетни икономии, както и с „европейска практика” в тази насока, каквато няма, следва да се отхвърли категорично. Преди всичко, спестяването на заплатите на четирима членове е нищожна икономия на държавния бюджет, съпоставено с възможните финансови загуби от изключването от българския икономически и обществен живот на уязвими групи в резултат от дискриминация. Освен това, основен принцип на международното право е, че държавата е длъжна да осигури ефективна защита на основните човешки права, каквото е правото на равенство, без оглед на необходимия финансов ресурс, който би бил необходим. В този смисъл са и редица решения на Европейския съд по правата на човека, заявяват от БХК. /БГНЕС /www.bgnes.com