Георги Ганев е роден на 16 ноември 1967 г. Завършва английска езикова гимназия в София. Получава бакалавърска степен по икономика и бизнес администрация в Грийсланд колидж в Айова, САЩ, и магистърска степен по икономика във Вашингтонския университет „Сейнт Луис“. Доктор по философия и икономика. Програмен директор в Центъра за либерални стратегии в София. Преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. - Г-н Ганев, МВФ и СБ прогнозираха отрицателен ръст на БВП в България и препоръчаха съкращаване на бюджетните разходи. Какви трябва да са действията на правителството оттук нататък? - Според мен фундаменталният, основният приоритет на държавната политика в момента по отношение на случващото се е да запази бюджетния баланс. Каквото е необходимо да се направи, трябва да се извърши, колкото и болезнено да е то. Ако идват по-малко пари в бюджета, трябва и да излизат по-малко. Въпреки буферите, които съществуват. Със сигурност трябва драстично да се намалят разходите. Не е като да няма големи резерви. Примерно цялата и без това популистки звучаща инвестиционна програма на кабинета от 5,6 млрд. лв. може да бъде силно съкратена. Това са може би 15-20% от планираните разходи. Така че има резерви, преди да се пипат парите за социалната сфера. Много се надявам в по-дългосрочен план тези проблеми повече да изострят политическата воля за реформиране на разходната страна на бюджета, която в България е безумно неефективна. Ние хабим пари за всякакви неща. - Кои разходи конкретно трябва да се реформират? - Всичко. Основно трябва да се промени цялата философия, по която се прави бюджетът на абсолютно всички харчещи ведомства и държавни органи. Тоест всяка година всички държавни органи трябва да доказват правото си на съществуване от нулата, като непрекъснато демонстрират ползата за обществото от тях. И въз основа на това да кажат: трябват ни толкова пари, за да дадем тази полза на обществото. Тогава и военните, и здравните бюджети например може да се окажат изведнъж много различни. Да не говорим за абсурдни министерства като това на извънредните ситуации и на държавната администрация, за които тотално не е ясно защо изобщо ги има. Не знам каква е обществената полза на все по-разрастващото се и харчещо парите на данъкоплатците ведомство, ръководено от г-жа Емел Етем. То прави лоши прогнози за времето и обърква бизнеса на метеоролозите. Парите си трябва да защитават включително и МВР, и Министерството на финансите, в чието съществуване никой не се съмнява. Те трябва да доказват каква полза носят на обществото и въз основа на тази полза да получат пари от бюджета. Това се нарича програмно бюджетиране. - Програмното бюджетиране беше въведено още от правителството на Симеон Сакскобургготски. - Имитират. Както се правим, че усвояваме европейски пари, така уж правим програмно бюджетиране. Продължава фактически да се бюджетира на базата минала година плюс определен процент. - Правителството обяви, че с парите за инфраструктура ще подпомогне сектор строителство, където сривът от кризата е най-голям. Приемате ли този подход? - Секторът строителство трябва да преживее шок, за да не ни вкарва друг път в такива балони. Особено строителството по курортите трябва да преживее изключително голям шок, силно да се стресне, да страда, някои да фалират, за да се научат, че така не се прави. - А знаят ли как се прави? Принципът, на който се действаше, бе: от това се печели, всички да строим в курортите. - Да фалират тези, които не знаят как се прави, и да отворят пазарна ниша за тези, които знаят. Въпросът е, че когато имат печалби, не ги споделят с нас, а сега, когато губят, искат ние да им покриваме загубите. Да се справят – в живота има нагоре, има и надолу. Никой няма моралното основание, когато върви нагоре, да се държи безумно и да бетонизира каквото му попадне пред погледа, а когато тръгне надолу, всички да му помагат и да го измъкват от батака. Както, като е вървял нагоре, си е прибирал печалбите, така сега, като върви надолу, ще понася загубите. - Каква е прогнозата ви за тази година? Споделяте ли очакванията на кабинета, че свиването на икономиката ни няма да е драстично, а ръстът на БВП ще е 2,1%? - Няма да е никак приятна тази година. Но дали ще е неприятна 100 или 105 единици – какво значение има това. Според мен прогнозата, за която вие говорите, е твърде оптимистична, но не е изключена. Гледайки параметрите, очаквам растежът на БВП да е между 0 и 1%, но това няма никакво значение. За нас, макроикономистите, може би е важно колко ще е растежът. Но разликата трябва да е десетки проценти, за да се усети от хората. - Има ли сектори, които се нуждаят от тласък, за да дръпне цялата икономика напред, и кои са те? - Не, няма такъв сектор в България. И няма вариант, при който целият свят да преживява спад, а у нас да отчитаме ръст. Просто такъв вариант не съществува. Никакви държавни помощи няма да помогнат за това. Ако има такива, те ще помогнат за друго – някои хора да не излязат от бизнеса. Някои, които достатъчно много са „втасали“, за да бъдат спасени. Изключено е общата динамика на българската икономика да се засегне от държавни помощи, насочени към отделни сектори. Особеността на нашата икономика е, че няма някой сектор, който да я дърпа. И това е най-добрата новина. Основната причина много макроикономисти да очакват, че у нас няма да има голям спад, а може би ръст, е, че българската икономика е силно диверсифицирана. Нямаме огромните инвестиции, да речем, на „Фолксваген“, които просто затварят производствата си. Нямаме и инвестициите на „Пежо“ или „Рено“, както е в Румъния, които също затварят врати и там не се знае какво се случва. Имаме хиляди малки инвестиции. Сто от тях ще затворят, деветстотин ще работят. - В българската история земеделието винаги е вадило икономиката от кризи. Сега това възможно ли е? - Очаквам тази година нашето земеделие да продължи да расте. Вярно е, че имаше няколко много лоши години до по-миналата, но така е в този сектор. Ако вземем двете кризи – Великата депресия в глобален план и кризата в България през 1996-1997 г., ще видим, че има съществени разлики. По време на Великата депресия нашето земеделие е 60%-70% от цялата икономика. Естествено е то да закърпи положението. И това действително се случва – земеделските стопани в България тогава реагират на падащите цени с по-голяма продукция, опитвайки се да запазят оборотите си. Когато цените са по-ниски, те го правят с по-висока продукция. По време на Великата депресия реалният БВП на България спада много по-малко от номиналния, защото има и процес на дефлация в икономиката. През 1996-1997 г. земеделието е 20% от БВП. Тоест от общия национален доход, който се генерира, горе-долу 20% от добавената стойност може да бъде отдадена на сектора на земеделието. Сега в момента делът на земеделието е 4%. Никаква българска икономика по никакъв начин не може да бъде изтеглена от кризата от земеделието. - Експерти от Световната банка развиха тезата, че българската икономика и битовите потребители са твърде енергоемки и че превръщането им в ефективни е възможно с вдигане на цената на тока сто на сто. Това ли е пътят? - Няма друг път. Енергийната ефективност минава през рязкото вдигане на цените. Трябва да утроим енергийната си ефективност, за да стигнем някакво средно европейско равнище. Тоест трябва да създаваме даден продукт с три пъти по-малко енергия. Поставете си въпроса: кой в България ще бъде енергийно ефективен и защо? Когато е висока цената на електричеството, дори да си намалиш малко потреблението, се увеличава много конкурентоспособността. При ниска цена на тока дори да свалиш наполовина потреблението, нищо не се случва с конкурентоспособността. - В какви срокове трябва да стане това? - Нещата трябва да станат изключително бързо. В момента, в който цените на електро- и всякакъв друг вид енергия отидат там, където им е мястото, и държавата спре да ги субсидира, в същото това време потреблението при запазване на резултата започва да пада като камък. Също толкова е топло и светло, предприятията също толкова произвеждат – всичко това се запазва. Но потреблението пада. Интервюто взе Станка Динева