Най-големите “спящи“ петролни залежи в света
Докато светът усеща все повече и все по-осезаемо недостига на горива, някои страни притежават огромни резерви. Проблемът е как да се достигне до тях. Причините са както политически, така и икономически и технологични.
Докато светът усеща все повече и все по-осезаемо недостига на горива, някои страни притежават огромни резерви. Проблемът е как да се достигне до тях. Причините са както политически, така и икономически и технологични.
Фердоус, Маунд и Заге
Местоположение: Персийският залив срещу бреговете на юг от Иран
Залежи: 38 млрд. барела
Трите петролни находища бяха открити през 2003 г. и веднага бяха определени от експертите като най-големите намерени досега. Най-големият обект Фердоус съдържа 30,6 млрд. барела. Въпреки огромните възможности, които предлага това находище, то все още не е разработено поради технологически и икономически причини.
За да започне да функционира този обект, необходима е огромна помощ от Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), и то в момент, когато всичките й страни членки намаляват добива.
Санкциите, които наложиха САЩ на Иран, още повече затрудниха възможността за инвестиции за разработване на нови петролни находища. Иранският министър на петрола Голам Хосеин Нозари заяви, че за да се стимулира развитието на петролния сектор, в страната е необходимо в следващите 15 г. в проучване и разработване да се влеят 500 млрд. долара. Японски компании под натиска на САЩ забавиха споразумение за инвестиции в петролната промишленост с Техеран, което бе подписано през 2004 г. През декември компания от Малайзия подписа договор на стойност 16 милиарда долара с Иран за добив на природен газ от няколко находища, сред които и Фердоус, но вероятно производственият процес ще се забави.
Кашаган
Местонахождение: Каспийско море, срещу бреговете на Казахстан
Залежи: 38 млрд. барела
Кашаган е най-голямото неразработено находище на света. Казахстан планираше да започне добив на петрол през 2005 г., но тази мащабна и скъпоструваща процедура бе отложена за 2013 г.
Анализаторите вярват, че това находище ще бъде голям източник на гориво в Европа извън ОПЕК и важен елемент за енергийната сигурност на континента. Разработването на обекта е съпътствано с редица трудности, най-вече заради сложните геологични, а и метеорологични условия в Каспийско море. Нефтът се намира в шелфова зона с голяма дълбочина, а високото съдържание на сероводород във водите наоколо създава опасност от експлозия. Другата трудност е, че паралелно с покачването на цените на петрола преди година се увеличиха и разходите по разработване на находището, което принуди казахстанското правителство да преразгледа вече сключените договори и да забави стартирането на проекта.
Западна Курна
Местонахождение: Югоизточен Ирак
Залежи: 15-20 млрд. барела
Находището Западна Курна може да има дял до 10% от добива на петрол в Ирак. Този обект вече произвежда 100 000 барела дневно, но експертите смятат, че ако се инвестира в развитието му, стойностите може да се увеличат на 600 000 барела дневно. Няколко международни компании вече преговарят за реализиране на проекти, свързани със Западна Курна, сред които и руската “Лукойл”, американската “Шеврон” и френската “Тотал”. “Лукойл” ще продължи преговорите за добив, защото договорите, които е подписала, са с министри от режима на бившия президент Саддам Хюсеин, които настоящото правителство настоява да бъдат преразгледани. Явно скоро това находище ще заработи, защото тази седмица иракският премиер Нури ал Малики заяви в интервю за в. "Время новостей", че е напълно възможно лицензът за разработването на гигантското находище Западна Курна-2 да бъде върнат на "Лукойл".
Причини за забавяне на проекта са двете войни и дългият период на санкции, поради които бе унищожена иракската петролна инфраструктура. Заплахата от насилие продължава да е проблем, който спъва развитието на страната. Законът за горивата, който бе предложен и в момента се обсъжда, насърчава чуждите инвестиции и сътрудничеството при производството. Според закона се предвижда и по-добър контрол на производството и печалбите.
Кариока (Пан де Асукар)
Местонахождение: Атлантическият океан, на 275 км от бреговете на Бразилия
Залежи: 33 млрд. барела
Находището Кариока бе открито преди година. То е третото петролно находище на дъното на Атлантическия океан и е едно от най-големите, открити през последните 30 години. Бразилската петролна промишленост може да стане петата в света благодарение на откриването на Кариока, чиито запаси се изчисляват на 33 млрд. барела. Досега резервите на страната са изчислени на 12,2 млрд. барела. Президентът Лула да Силва заяви, че страната му ще сътрудничи и би се присъединила към ОПЕК, когато започне да изнася петрол. Но за да реализира това намерение, на Бразилия ще са й необходими поне 10 години.
Находището Кариока се намира на около два километра под дъното на океана, под вода, пясъци, твърда скала, както и няколко пласта сол, затова до момента не е внедрена необходимата технология за разработване на петролния обект. Поради тази причина, за да започне добив на петрол от новото си съкровище, Бразилия трябва да изчака няколко години, в които да направи нови проучвания на терена и да инвестира в технологии.
Чиконтепек
Местонахождение: В северната част на Мексико
Залежи: 19 млрд. барела петрол и газ
Находището Чиконтепек, което бе открито в северните части на щата Веракрус, е известно още от 1926 г. Проблемът е, че залежите не са на едно място, а на множество малки находища в скалите, което предполага поставяне на поне 17 000 сонди, както и години работа за подготвяне на терена за добив. Засега се използва много малка част от огромните залежи и заради недостатъчното технологическо оборудване. Мексиканското правителство на президента Фелипе Калдерон нееднократно заяви, че разработването на Чиконтепек е “важен приоритет”, но експертите са скептични, предвиждайки, че темповете, с които се движи проектът, ще забавят добива поне до 2040 г.
Държавната петролна компания Pemex (Petroleos Mexicanos) предвижда да бъдат въведени в експлоатация 5000 петролни кладенеца до 2012 г. Говорител на компанията заяви, че се възнамерява се да увеличи производството от 26 000 барела дневно, които се добиват сега, до един милион барела след 10 години. Учените твърдят, че от това находище поради геоложките условия могат да бъдат използвани едва между 5 и 7%. По данни от 2008 г. Мексико е на 6-о място в света по доказани петролни залежи. Поради свръхексплоатация петролните залежи на страната в Мексиканския залив сериозно намаляват. По данни на Министерството на икономиката най-голямото мексиканско находище Кантарела е 3,8 пъти по-малко от новооткритото.