Обявената сделка между руския държавен мастодонт "Газпром" и Китайската национална петролна корпорация за доставка на газ на стойност поне 400 милиарда долара изглежда голям удар за Москва. Но според последни анализи сделката е силно изкривена в полза на Китай. "Газпром" ще бъде късметлия, ако накрая излезе без загуби от цялата работа, а има голяма възможност да изгуби сериозни суми пари, пише в коментар за "Ройтерс" Джош Коен. И докато сделката може да не изглежда икономически логична за "Газпром", тя съвпада с геополитическия наклон към Азия на Владимир Путин, както и представлява "отчаяна геополитическа маневра, която пренебрегва всякакъв икономически рационализъм", според анализ на английския политически институт "Чатъм хаус". Всъщност договорът с Китай е само един пример за това как "Газпром" действа повече като инструмент на политическите желания на Путин и руските държавни амбиции, отколкото като логична корпорация, целяща възможно най-висока печалба. Докато "Газпром" оперира и на руската, и на американската стокова борса, по-голямата част от нея е притежание на руското правителство и получава заповедите си направо от Кремъл.
"Газпром" е на първо място инструмент на руската външна политика, който Путин не се черви да използва в преследване на държавните си интереси. През годините на власт на Путин Кремъл използва контрола си над "Газпром" - увеличавайки или намалявайки цените на енергията, - да поддържа влиянието на Москва над съседките ѝ, смята Коен.
Веднъж Путин описа "Газпром" като "мощен политически и икономически лост на влияние над останалата част от света", а екип от руски експерти по външна политика отбелязаха, че "ако лидерите на тази или онази страна решат да покажат добра воля спрямо Руската федерация, то тогава ситуацията с доставките на газ, цените и предишни дължими суми се променя към много по-добро спрямо купувача".
Поведението на "Газпром" непосредствено преди и веднага след свалянето от власт на предишния президент на Украйна Виктор Янукович е ясен пример за тази стратегия. През декември 2013 г., малко след като Янукович отхвърли търговска сделка с ЕС, "Газпром" го възнагради, като намали цената на газта за Украйна с 1/3. И сякаш за да подчертае властта си над "Газпром", Путин лично разгласи публично поевтиняването на цената.
Три месеца по-късно обаче - след като Майданът избра прозападно правителство, Москва веднага обяви, че покачва цената на горивото за страната с 81%. Това определено беше ясен знак, че Кремъл не се притеснява да ползва "Газпром" като икономическо и политическо оръжие срещу новата власт в Киев.
Нов пример за това как Москва употребява "Газпром" като оръжие срещу Украйна бе по-рано тази година, когато компанията започна да доставя газ направо на сепаратистките територии, след като бунтовниците повредиха газопровод. Дори след като Украйна поправи тръбите, "Газпром" продължи да доставя газ направо на сепаратистите, таксувайки за него Киев - явен опит на Москва да използва енергийната си сила, за да сплаши съседката си и да демонстрира нейната слабост и зависимост от "Газпром".
Украйна не е единствената съседка на Русия, чиито отношения с "Газпром" се осланят от връзката ѝ с Кремъл. Проучване от 2006 г. на Шведската защитна изследователска агенция разкри повече от 50 примера, при които Москва е използвала своя енергиен лост за политически или икономически натиск върху съседите си. Докато логичните икономически причини подчертават принудителното държание на "Газпром", шведското проучване разкри, че при повече от половината случаи на манипулация е присъствал политически мотив. В някои от примерите реториката на Кремъл е крещящо заплашителна. През 2013 г. малката бивша съветска република Молдова започна преговори с ЕС относно сделка за свободна търговия - същата каквато предизвика украинската криза. В отговор на разговорите Русия заплаши да отреже газовите доставки на Молдова, а зам.-външният министър на Русия саркастично заяви, че се надява молдовците да не измръзнат.
"Газпром" също така играе ключова роля в набавянето на вътрешна подкрепа за Кремъл. Де факто тя функционира като агенция за социално подпомагане, набавяйки евтин газ за руските домове и индустрия. Това държи икономиката на страната стабилна, а руските потребители - особено пенсионерите - топли през зимата. По този начин осигурява ключова политическа подкрепа в изборните райони, които продължават да стоят зад Путин.
Междувременно руското правителство обещава редовно на "Газпром" да позволи увеличение на цените за газта за вътрешна употреба до ниво, което поне да покрива разноските. В момента обаче фирмата продължава да губи огромни суми пари поради ниската цена, на която продава в страната. Въпреки че да продаваш на цена, по-ниска от себестойността на продукта, да изглежда като нерационална за нормалните корпоративни стандарти, Кремъл продължава да не желае да рискува политическа и социална нестабилност, които може да произлязат от вдигането на цените за газта за вътрешно потребление.
Накрая Путин ползва "Газпром", за да поддържа лоялността на най-близките си политически съюзници, като им позволява да източват приходите от фирмата - дали чрез твърде удобни договори или директна корупция. Просто сравнение между цената за построяването на газопровод в Русия и на газопровод извън страната разяснява картинката. Според проучване "Газпром" харчи 2 път повече пари, за да строи газопроводи вътре в страната, отколкото когато работи с партньор извън границите ѝ. Авторът на проучването описва това несъответствие като "заплати на порочността", а данни сочат, че "Газпром" губи от корупция и неефикасност почти толкова, колкото печели.
Огромният договор между Китай и "Газпром" е точно такъв случай. Много от строителните проекти, свързани с мултимилиардния газопровод са дадени на компании, контролирани от Аркадий Ротенберг и Генадий Тимченко - двама души от вътрешното обкръжение на Путин, чийто компании са водещи подизпълнители на проектите на "Газпром". Загубите на компанията могат да бъдат абсорбирани от държавата благодарение на Националния фонд за благоденствие, а определени лица в Кремъл да заграбват печалбите.
Управителят на "Дженеръл мотърс" веднъж каза: "Каквото е добро за "Дженеръл мотърс" е добро и за Америка". Същото може да бъде казано за "Газпром" и Путинова Русия.
