Всеки румънец оставя месечно на касите в хипермаркетите и супермаркетите в Румъния около 83 евро за хранителни продукти и продукти за лични нужди и нужди, свързани с жилището, тоест 21,6 на сто от средната заплата в Румъния от 385 евро.
Това е най-ниската сума, изразходвана от гражданин на държава от Европейския съюз за тази цел и е близо два пъти по-малко, отколкото оставя един поляк и три пъти по-малко, отколкото харчи за същото един австриец или французин. Въпреки това делът на тази сума в общата заплата е почти най-висок. Българинът харчи по 108 евро месечно в хипер и супермаркетите, което е 30,9 на сто от средната му заплата /350 евро/.
Тези данни показват, че покупателната способност е сред най-ниските в Европа и че на местния пазар международните търговски вериги все още имат пространство за развитие, като в момента делът им на пазара в Румъния е около 55 на сто при над 80 на сто на Запад. На противоположния полюс са държавите от Северна Европа. Така в Норвегия един неин гражданин харчи около 442 евро за храна, което е 13,4 на сто от средната месечна заплата от 3300 евро.
Румъния е сред най-бедните държави в Европейския съюз, с нетна месечна заплата от 385 евро, което е до осем пъти по-малко спрямо държавите в Западна Европа. Цените обаче са само с 40 на сто по-ниски, отколкото на Запад и това е причината, поради която голяма част от заплатата отива за храна и продукти от първа необходимост. Така на румънците им остават по-малко средства за почивки, развлечение и обучение. В Западна Европа разходите за храна възлизат средно на по-малко от 15 на сто от месечната заплата. Един гръцки гражданин дава на месец по 92 евро за храна, което е 9,2 на сто от средната заплата в страната /1000 евро/.
Историята на международните търговски вериги започна да се пише в Румъния през 1996 година, когато на пазара влезе Метро Кеш енд Кери. В последвалите години дойдоха и други играчи, които в годините на икономически бум отваряха основно магазини с големи площи за румънците, които през уикенда ходеха да пазаруват и пълнеха количките си.
След засилена експанзия модерната търговия стигна до над 1500 магазина, от които над 90 на сто в градската зона и оборот от 8-9 милиарда евро годишно. В периода 2009-2015 година дойде кризата и промяна в поведението на потребителите. Румънците започнаха да слагат акцент върху цената от една страна и върху близостта на магазините до дома им - от друга. Така сериозно развитие получиха малките магазинчета, отворени в жилищните квартали.
Павел Мусиал, председател на комисията за стратегии казва, че експанзията на модерната търговия ще продължи, като търговските вериги ще тръгнат от големите градове към по-малките провинциални селища. Фокус на експанзията ще бъдат супермаркети, които не са отдалечени от жилищните комплекси.
Много от чуждите вериги ще купят местни бизнеси, а бившите им собственици ще бъдат запазени в управлението.
"В държави като Германия или Австрия има малко хлебарници или месарници, контролирани от местни бизнесмени и всъщност това са специализирани магазини", казва изпълнителен директор на търговска верига. Той добавя, че делът на чуждите търговски вериги в Румъния е малък дори и в сравнение с Чехия например. В Чехия делът им надхвърля 70 на сто, като сред причините за това е, че делът на градското население е много по-голям, отколкото в Румъния, над 70 на сто от общото население.
"Румъния е единственият случай в Европа що се отнася до дял на населението, живеещо в селата. Това е и причината делът на чуждите търговски вериги да е само 55 на сто, защото селските райони не са рентабилни за международните търговски вериги", казва изпълнителният директор.
БТА
