След като въпросът за втория спасителен план за Гърция вече изглежда уреден, Испания се очертава като следващото голямо изпитание за способността на политиците в еврозоната да открият баланса между насърчение и дисциплиниращи мерки, с който да помирят интересите на кредитори, длъжници и пазари. Фината настройка на стимулите и последователността на политиката са ключови за справянето с дълговата и банковата криза в паричното обединение. Налагането на загуби на притежателите на гръцки облигации, преди да се изгради защитна стена, която да предпази други уязвими държави, е пример как не трябва да се действа. Сривът на дълговите пазари в страните от периферията на еврозоната миналата есен доведе региона до ръба на пропастта.
Хореографията се подобри след това. Предоставените от Европейската централна банка (ЕЦБ) евтини тригодишни заеми на стойност 1 трлн. евро спечелиха ценно време за политиците, като практически елиминираха риска от катастрофален банков фалит. Кризата обаче мутира, а не утихва. Новият испански премиер Мариано Рахой решително отхвърли договорената с Европейската комисия цел за бюджетния дефицит през 2012 г. и постави под съмнение сделката в основата на борбата с кризата – Германия. Най-влиятелната държава в ЕС и други северноевропейски кредиторки с готовност ще финансират южноевропейските длъжници, при условие че вторите въведат мерки за свиване на дълга и дефицита си. „Навлизаме в по-политическа фаза на кризата, в която въпроси като националния суверенитет, фискалния надзор и конкурентоспособността спрямо Германия излизат на преден план“, заяви Николас Спиро от Spiro Sovereign Strategy в Лондон. „Ако Мадрид получи исканите отстъпки, напълно ще унищожи вдъхновения от Берлин фискален режим.“

Избягване на прецеденти

Скоро след подписването на новия пакт Рахой, без предварително да информира останалите лидери на еврозоната, повиши бюджетната цел на Испания на 5,8% от договорените 4,4% с аргумента, че е поел държавните финанси в изненадващо тежко състояние. Холандия, която още обмисля как да подходи към растящия си дефицит, наблюдава с интерес политическите маневри на Рахой. Същото прави и Франция, където кандидатът на Социалистическата партия за президент Франсоа Оланд обещава преработване на фискалния пакт, за да се постави по-голям фокус върху ръста. Да не забравяме Гърция, която миналата седмица сключи споразумение за размяна на облигации с частните кредитори, задължително условие за изплащането на втория спасителен план от 130 млрд. евро. В замяна на съдействието Атина се ангажира да въведе още мерки за икономии, които вероятно ще удължат и задълбочат рецесията, измъчваща Европа за пета поредна година. Гърция ще проведе избори след няколко седмици.
„Ако испанците могат да кажат на Европейската комисия да „си гледа работата“, защо да не могат и гърците?“, пита Джейми Данхаузер от консултантската агенция Lombard Street Research в Лондон. Той смята, че цифрите за испанските финанси не се връзват. Мадрид предлага да съкрати реалните държавни разходи тази година с безпрецедентните 11,5%. „Това може да доведе до много по-голямо понижение на БВП от сегашните прогнози на правителството за 1,7%“, казва Данхаузер. Ако мярката направи невъзможно постигането на целта за дефицит от 3% от БВП през 2012 г., Данхаузер пита дали Рахой ще продължи усилията си, или ще се отнесе пренебрежително към германците.
Шефът на отдел „Международна икономика“ към британската независима организация Chatham House, базирана в Лондон, Паула Зубаки сподели, че не вижда изход за страни като Испания, чието равнище на безработица е най-високото в Европа – 23,3%, като й се оказва натиск за по-нататъшно понижаване. „На обществото в тези страни му е трудно да приеме нова доза горчиво лекарство.“

Точният момент

По мнение на Джейкъб Киркегард от Института по международна икономика Peterson във Вашингтон защитниците на стимулирането чрез увеличаване обема на парите в обръщение в периферните икономики забравят, че правителствата предприемат строги реформи само когато всички други възможности са изчерпани.
Това бе урок, който ЕЦБ научи миналото лято, когато тогавашният италиански министър-председател Силвио Берлускони не изпълни обещаните реформи, след като ЕЦБ започна да купува италиански правителствени облигации на вторичния пазар, намалявайки натиска върху Рим. Управляваната от наследника на Берлускони Марио Монти, Италия, както и Испания, започват жизненоважни структурни реформи.
Изясняването на целите означава също и създаване на „политическо пространство“ за добронамерените страни, които не успяват да изпълнят поставените си цели за намаляване на дефицита. В заключение Киркегард каза, че новият договор предвижда освобождаване от задължения за страни, които имат постоянно отклонение от потенциалния БВП и са предприели структурни реформи . И тъй като Испания е такава страна, е напълно необяснимо защо ЕК би я наказала. „Ако го направи, не си е научила урока“, каза той. Добрата новина е, че политиците се учат. След като пазарите се възпротивиха на идеята, че причиняването на загуби на собствениците на гръцки правителствени облигации би било несправедливо спрямо други страни с големи държавни дългове, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози изведнъж си промениха мнението и заявиха, че Гърция е изключение.
Последователността в действията на Германия бе погрешна, тъй като предложи съкращения в частния сектор, преди да е взела предпазна мярка срещу разпространението им, каза Киркегард. Правителствата, особено Германия, също придобиха по-ясна представа за функционирането на пазарите и нуждата да си сътрудничат с тях. „Те очевидно стават все по-добри в определянето на целите си. Очертаването на основните посоки на действие става все по-качествено“, каза той.
И все пак някои са притеснени от последователността на политическите действия. Те първо си задават въпроса дали като е премахнала риска от криза в банковото финансиране, ЕЦБ не е създала усещане на задоволство, окуражаващо правителства като това на Рахой, да отслабят бюджетната си дисциплина.
Икономистът от Goldman Sachs в Лондон Андрю Бенито каза, че се заформя план за разрешаване на кризата с правителствените дългове. „Но различните компоненти на това решение, които включват действия на национално и европейско ниво, не са в синхрон от гледна точка на правилния момент“, отговори той на запитвания. Това носи известни рискове дори и ако обявените от Испания не особено амбициозни фискални цели не бяха сами по себе си признак на задоволство.