Данните за участието на жените в различните органи на държавната власт в България, както и в политическите партии показват висок процент на това участие в сравнение с останалите региони на света. Създадоха се множество женски граждански движения. През последните години станахме свидетели на избирането на първия председател на Народното събрание жена, на увеличаващ се брой министерски и зам. министерски постове, заемани от жени. Имаме за кмет на София жена. Относителният брой на жените депутати в парламента се е увеличил от 6% до 22% в 41-вото НС, като рекордът от 27% жени народни представители е в 39-ото НС.
В ЕП жените са 8 от 18 евродепутати. В ЕК България беше представена от Меглена Кунева и от Кристалина Георгиева – две достойни български жени. В местната власт обаче, където жените могат да бъдат най-силни и да оказват пряко влияние, жените са едва 10%. Тенденцията е положителна с колебания и спадове.
Международното синдикално движение се управлява от жени, а 42% от ръководните постове в КНСБ са заети от жени. Трябва да се работи за преодоляване на дисбаланса, който все още съществува, и да се преодолеят стереотипите за мъжката и женската роля в обществения живот.