Датската крона се радва на невероятно силния интерес на инвеститорите, които търсят да вложат парите си в активи от региони с нисък дълг, за да избягат от фискалната криза, заплашваща да дестабилизира еврорегиона. Кроната е обвързана с еврото, а преди ден стойността й достигна 7,4318 за 1 евро, което е близо до най-високото й равнище от юни 2010 г. по данни на “Блумбърг”. Целевият курс на Датската централна банка е 7,46038.
“В момента инвеститорите определено следят най-много показанията за дълга, посочва Якоб Гравен, главен икономист в датската Sydbank. Ситуацията е точно обратната на онази по време на кризата през 2008 г., когато инвеститорите бягаха от страните с неликвидни пазари независимо от силата на икономиките им. Този път те обръщат по-малко внимание на ликвидността.”
Инвеститорите продължават да се стичат към датския валутен пазар, независимо че двойната криза на банковия и на жилищния пазар повиши още по-високо суаповете за застраховка срещу кредитно просрочване. В същото време датската крона има дял от само 0,6% в глобалния валутен обмен по данни на Банката за международни разплащания (BIS). Делът на кроната от глобалния обмен е паднал от 1,2-та процента през 2001 г. Все пак публичният дълг на Дания за тази година ще е около половината от средния за еврозоната – 45,3% от БВП по изчисления на Европейската комисия.
Силата на кроната принуди централната банка да намали лихвите два пъти от август насам в опит да отслаби валутата. Възможни са още понижавания, тъй като до момента паричното улеснение не е успяло да намали апетита на инвеститорите за крони според Гравен.
“Вероятно ни очаква поредното понижаване на лихвите, заяви Гравен. Това може да се случи още тази седмица или през следващите няколко седмици.” В началото на тази седмица кроната отбеляза първия си спад за период от една седмица по данни на “Блумбърг”.
Централната банка понижи основната лихва по депозити до 1% на 15 септември от 1,1%, като предходното понижение от 10 базисни пункта беше на 25 август. Банката не е променяла основния си лихвен процент по кредитирането от 1,55% от юли насам, когато отрази повишението с четвърт пункт на Европейската централна банка. Гравен смята, че разликата между двете основни лихви на Датската централна банка може да спре да се разширява, когато банката започне да намалява и лихвата по кредитирането.
Дания, която има най-ниско съотношение дълг/БВП от всички еврочленки с кредитен рейтинг ААА, с изключение на Люксембург, се радва на най-високата оценка за кредитоспособността на Moody’s Investors Service, Standard & Poor’s и Fitch Ratings. На 19 септември S&P потвърди рейтинга й, след като водената от социалдемократите опозиция спечели националните избори с обещанието да повиши социалните разходи.

Евроспекулации

Дания „има добра репутация на страна, която спазва ангажиментите си за фискалната дисциплина, следва разумни макроикономически политики и има процъфтяваща и диверсифицирана икономика“, заявиха от S&P.
Еврото, което поевтиня със 7% спрямо долара след върха, който достигна на 29 август, се понижи, тъй като инвеститорите се съмняват в способността на Европа да разреши дълговата си криза. Суаповете за застраховка на гръцки дълг срещу просрочване сочат над 90-процентова вероятност от фалит на най-задлъжнялата евродържава.
„Някои инвеститори спекулират, че еврото може да се разпадне, заяви Гравен. Ако това се случи, има вероятност датската крона да бъде преоценена и обвързана с по-силна валута – или с ново евро, или с нова германска марка.“
Несъгласието на датските избиратели с въвеждането на еврото се увеличи до рекордно високите 60,6% през септември, съобщи Danske Bank. Инвеститорите купуват крони, нищо, че Дания се бори с банкова криза, заради която страната в момента е най-зле представящата се скандинавска икономика. Суаповете за застраховка на суверенния дълг на страната срещу просрочване скочиха, а доходността на дълга по отношение на германските бундове се понижи.
Спредът на датските суапове за застраховка на кредити срещу просрочване достигна двугодишен рекорд миналата седмица и се повиши с 84% от началото на август спрямо увеличение с 67% при подобни договори за германски дълг.
Разходите по застраховката срещу просрочване на датски дълг се увеличиха почти шесткратно от юни, когато се намираха на рекордно ниски нива от 28 базисни пункта, съобщават от CMA. Същевременно разликата в доходността на датските 10-годишни държавни облигации и еквивалентните германски суверенни книжа намаля до 21,6 базисни пункта преди два дни спрямо 25,1 базисни пункта преди една седмица.
„Инвеститорите купуват суапове за застраховка на кредит, за да получат хедж, обвързан с датските активи, ако не в държавния, то в банковия сектор“, заяви Йенс Петер Сьоренсен от Danske Bank.
Банковата криза в страната се задълбочава, тъй като инвеститорите в дълг се оттеглят заради риска да загубят пари от облигациите с висок приоритет при изплащане. Две банки фалираха, след като през октомври Дания въведе най-строгите изисквания за банковия сектор от всички страни в ЕС, поне до момента. Повечето кредитори вероятно ще фалират през следващите три години, тъй като пазарите за финансиране са затворени за всички, освен за най-големите банки, заяви S&P през юли.

Надценени имоти

Датската централна банка ще увеличи базата на обезпечението за кредитиране от 1 октомври, заявиха нейни представители на 16 август, без да споменат колко ликвидност ще осигурят чрез този механизъм.
Същевременно датският жилищен пазар може да се срине, тъй като цените на имотите все още са надценени с 25%, заяви главният икономист на Svenska Handelsbanken в Копенхаген Йес Асмусен. Датският пазар на недвижима собственост е замразен, а перспективите за възстановяване са по-песимистични дори от тези в Исландия, показва ново изследване сред скандинавските посредници при продажба на недвижими имоти.
Асмусен добавя: “Международното доверие в датските банки е все по-слабо, а суаповете за застраховка на държавен дълг срещу просрочване са много евтино обезпечение срещу този риск. Датските държавни облигации са в много добро състояние.”