Решението на Китай да задържа валутата си по-евтина отне контрола му върху инфлацията и доведе до исканията за по-високи заплати, заяви милиардерът инвеститор Джордж Сорос.
Макар че тази политика помогна на Китай да избегне пълния ефект от финансовата криза през 2008 г., втората по големина икономика в света изпусна удобния шанс да позволи на валутата си да поскъпне и с нейна помощ да укроти инфлацията, заяви на конференция в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, Сорос, който е председател на Soros Fund Management LLC.
„Би било много разумно да се позволи на валутата да поскъпне, за да се постави инфлацията под контрол, допълни Сорос. Властите пропуснаха тази удобна възможност. В момента инфлацията донякъде е излязла от контрол и създава сериозен риск от инфлация и при заплатите, и при цените.“
Юанът поскъпна само с 4,6% спрямо щатския долар през последните две години, което нарежда китайската валута на предпоследно място в списъка от 10 азиатски валути, следени от „Блумбърг“, макар че икономическият ръст на азиатския гигант се възстанови до зашеметяващи нива, а резервите от чужда валута скочиха отново до рекордни стойности. Инфлацията ускори темпа си до 5,2% през март и надхвърли целите на правителството за девети месец поред, сочи междинната оценка в доклад на „Блумбърг Нюз“.
Поскъпването на юана от април 2009 г. може да се съпостави с 31-процентното поскъпване на индонезийската рупия, с 22-процентния скок на южнокорейския вон и с 21-процентния ръст на сингапурския долар. Само хонконгският долар, който е обвързан с американската валута, поскъпна по-малко от юана.

Периферна роля

Китайската валута не промени особено нивата си от 6,5367 за долар вчера сутринта в Шанхай и се търгуваше близо до 17-годишните си рекордни стойности. Едногодишните форуърдни сделки без срок за доставка скочиха с 0,07% и достигнаха 6,3660 за щатски долар в Хонконг. Този резултат подкрепи очакванията, че китайската парична единица ще поскъпне с 2,6%, сочат данните, изготвени от анализаторите на „Блумбърг“.
Китайските власти устояха на натиска от Вашингтон да позволят на юана да поскъпва по-бързо и отхвърлиха аргумента на финансовия министър на Съединените щати Тимъти Гайтнър, който ги увещаваше, че една по-силна валута ще улесни управлението на инфлационния натиск.
„Обменният курс може да служи като ефективен инструмент за ограничаване на инфлацията в някои държави, но не мисля, че това е вярно и в случая с Китай“, заяви Ли Цуй, главен икономист в Royal Bank of Scotland Plc в Хонконг. И добави: „Не е чак толкова изненадващо, че инфлацията в Китай се повишава, тъй като увеличаването на цените се задвижва основно от силното вътрешно търсене, докато инфлация, която се внася отвън, играе по-скоро периферна роля.“

Най-критичният проблем

Китайският икономически растеж ускори темпото си до 9,8% през четвъртото тримесечие на миналата година поради доброто развитие при промишленото производство и продажбите на дребно. Правителството ще публикува последните данни за икономиката за първото тримесечие на 15 април.
Китайската народна банка повиши лихвените проценти четири пъти и увеличи изискванията за съотношението на резервите шест пъти от третото тримесечие насам, за да помогне за възпиране на ръста на инфлацията. HSBC Holdings Plc съобщи през миналата седмица, че расте вероятността за допълнително увеличение на лихвените проценти. Credit Suisse Group AG прогнозира, че основните лихви по едногодишните депозити, които се вдигнаха с 1 процентен пункт до 3,25%, вероятно ще скочат с допълнителни 1,5 процентни пункта до края на годината.
„Този развой на нещата може да продължи още неопределено време, заяви Сорос. Правителството се противопоставя на искането за разхлабване на паричната система, която служи на интересите на властта. Мисля, че това ще е и най-критичният въпрос за бъдещето на Китай.“
Една силна валута би преборила инфлацията, като свали цените на вносните стоки в Китай. Страната отбеляза първия си тримесечен търговски дефицит от седем години насам, който се дължеше отчасти на повишаването на цените на суровините. Обемът на доставките на суров петрол скочи с 12%, а цената им – с 39%, докато обемът на вноса на желязна руда скочи с 14,4%, а цената й – с 82,5%.

Бретън Уудс

Твърди се, че Сорос е спечелил $1 млрд. през 1992 г., когато е заложил, че Великобритания няма да успее да запази валутата си в европейската система за валутен обмен, която предшестваше въвеждането на еврото. Други негови успешни залагания бяха, че германската марка ще поскъпне след падането на Берлинската стена, както и че японските акции ще започнат да поевтиняват през 1989 г.
Последните изявления на Сорос се чуха на конференция, спонсорирана от Института за ново икономическо мислене, който бе основан с помощта на милиардера от унгарски произход.
Американски и европейски представители се срещнаха в Бретън Уудс през 1944 г., за да определят правилата, които управляваха голяма част от световната икономика в продължение на близо три десетилетия. Държавите се споразумяха да определят валутен курс, да създадат Международния валутен фонд и да започнат възстановяването на европейската икономика след края на Втората световна война, като насърчат съгласуването на икономическите политики.
Ерата на Бретън Уудс приключи през 1971 г., когато инфлацията принуди Съединените щати да премахнат обвързаността на американския долар със златото, с което започна и ерата на плаващите обменни курсове. Споразумението от Бретън Уудс обвърза валутите по света с цената на златото и ограничи колебанията им спрямо американския долар, като изискваше намесата на участниците, за да се изпълнят тези условия.