По отношение на предложението на ГЕРБ изборите да се проведат на 23 октомври съвсем хипотетично, без още да съм чул аргументите, мога да кажа, че има една илюзия в управляващите, че ако вотът е по-рано, рискът за тях е по-малък и вероятността да се получи т.нар. изборна изненада е по-малка. Вероятно това е едната причина да ги изтеглят по-напред. Виждаме, че рейтингът им започна да катастрофира в буквалния смисъл на думата. Рейтингът дори на първия човек Бойко Борисов, който влачи след себе си всички останали, също се разклати. Все още не е паднал много, но се дестабилизира. Свидетели сме на скандали между министри, между министър и вицепремиер, така че управляващите са във все по-несигурна ситуация и затова искат да изпреварят процеса, ако е възможно поне с две-три седмици. Един месец е много важен. Дали гласуването ще бъде в края на октомври или в края на ноември, не е без значение. Това е третата или четвъртата кризисна зима на масово обедняване, на рязко скочила безработица, на запушен бизнес. Но това е и времето, когато се приема държавният бюджет, а пък самото гласуване за бюджета е неофициален вот на доверие или недоверие.
Идеята ЦИК да е постоянно действащ орган е още от 2005 г. , ако не се лъжа. Мисля, че тогава бяха внасяни три-четири проекта за единен изборен кодекс. И тогава едно от предложенията беше да има ЦИК като постоянна администрация. Мисля, че е редно, защото изборите не са през две или четири години, а има постоянни процедури на избори, тъй като в рамките на един мандат винаги има извънредни избори в отделни градове и общини. Под ЦИК би трябвало да се разбира не само шефовете в комисията и оторизираните лица, но и чиновничеството, което да е от професионалисти, а не от случайни хора, които за един-два месеца по време на избори да бъдат отново и отново обучавани. Аргументът, че не трябва да има постоянно действаща администрация, защото това са нови разходи за бюджета под формата на заплати, е аргумент за глупаци. Има едни неща в обществото, за които трябва да се плаща. Когато спестяваме някой лев за важните неща, след това на обществото му излиза сто пъти по-скъпо.