Американците могат да дишат по-спокойно, след като Конгресът и няколко съдебни инстанции гарантираха може би най-позитивното наследство от най-тежката финансова криза на нашето време – Федералният резерв е банката на народа и в този смисъл е длъжен да споделя всичко, което знае и прави, с гражданите.
Когато миналия месец Върховният съд остави в сила постановлението на по-нисшата инстанция в системата, на практика узакони схващанията, че прозрачността е основен компонент на демокрацията и че Фед е също толкова отговорен пред американците, колкото и останалите институции в управлението.
Публикуваните оттогава 29 000 страници с данни вече осветлиха някои неизвестни факти. Европейска, а не американска банка е най-големият ползвател на сконтови кредити в разгара на паниката през 2008 г. Bank of America пък е прибягвала до услугата по-често, отколкото признаваше. От нея са се възползвали още Bank of China и Arab Banking Corp., базирана в Бахрейн банка, контролирана от Либийската централна банка.
Конгресът, който миналата година създаде специално изключение за сконтовите заеми на Фед в закона за финансова реформа „Дод-Франк“, ще разгледа отделните транзакции през 2008 г. по тази линия. Това е нова възможност за парламентаристите да изискат от централната банка да разкрие обезпеченията, които е приемала срещу заемите по време на финансовата криза и срещу средствата по други програми.
Независимият сенатор от Върмонт Бърнард Сандърс, който изготви повечето текстове за прозрачността в „Дод-Франк“, казва, че банката би следвало да е разкрила повече данни досега. Насрочената за юли проверка от Федералната одиторска служба може да доведе до още разкрития, но Конгресът трябва да настоява за тях. Изминаха вече две години и обществото би трябвало да знае какви рискове е поела централната банка, когато институциите са стигнали до кредитора от последна инстанция.

Право на информираност

На карта е заложено правото на всеки гражданин да знае как обществото, в ролята си на неволен инвеститор, е давало заеми на банките и в какви размери. Дотук се стигна в немалка степен благодарение на усилията на един репортер да сподели с читателите си как Фед, за пръв път от основаването си през 1913 г., е създал активи и дългове за $2 трлн., за да спаси банките.
След като многократно му е отказан достъп до тези данни, покойният вече Марк Питман, чийто ресор са кредитните пазари, съди Фед чрез компанията, собственик на Bloomberg News, на основание Закона за свободния достъп до информация.
Първоначално Фед твърди, че американските граждани нямат право да знаят тези неща и отхвърля всички искания за отчитане по силата на посочения закон. Когато адвокатите му се явяват в съдебната зала, съдия Лорета А. Преска от Южния окръг на Ню Йорк постановява, че централната банка е длъжна да изнесе статистиката за кредитите си от името на данъкоплатеца. Фед обжалва пред апелативния съд в Ню Йорк, който обаче потвърждава решението.
Централната банка не внася делото на най-висока инстанция и оставя последната възможност за обжалване на Асоциацията на клиринговите институции, която представлява най-големите търговски банки в страната.
Американското законодателство, както е тълкувано от съдилищата, гарантира независимост на Федералния резерв, но не от народа, а от изпълнителния клон на властта. Не става дума за независимост от Конгреса, който единствен има конституционното право да създава пари и делегира това правомощие на Фед. В някакъв момент, много преди срива на финансовите пазари през 2008 г., Фед е забравил, че е централната банка на американския народ, а не частна академия, където обществото може да бъде държано в неведение за крайно важни решения.
Администрацията на Обама, която обяви, че ще се бори за прозрачност в управлението, когато дойде на власт, и която след това парадоксално в продължение на две години подкрепяше Федералния резерв в борбата му срещу прозрачността, все пак реши да приеме решението на съда на първа инстанция. Но тази промяна не е знак, че администрацията е приела директивата на Обама за „активни действия в полза на разкриването на информация, за да поднови ангажимента си към принципите на Закона за свободния достъп до информация“. Вместо това главният юрисконсулт просто призна, че Конгресът вече е уредил въпроса по много начини.
Конфликтът достигна връхната си точка през юли, когато бе приет законът „Дод-Франк“, изискващ от Фед отсега нататък да разкрива информация за отпуснатите от него кредити със забавяне от две години. Тази промяна, която узакони разкриването на информация, е повратна точка в начина, по който работи централната банка на САЩ. Започва нова ера на отчетност и за кредиторите, и за длъжниците.

Публична отчетност

Въпреки всички преимущества законът „Дод-Франк“ не постави изискване за публична отчетност на заемите, които Фед е отпуснал в рамките на т.нар. прозорец за отстъпки (най-старата програма на Фед, действаща вече 98 години) по време на финансовата криза. Сега съдът запълни тази дупка. Обществеността ще може да види как Фед е използвал обществените пари, за да стабилизира банки, които са загубили стабилността по вина на собствения си мениджмънт. Акционерите в банки, в които некомпетентните решения на изпълнителните директори са били отчасти прикривани благодарение на кредитите от Фед, ще могат да видят колко важен за банките е бил „прозорецът за отстъпки“ и необичайните действия на Фед за увеличаване на кредитирането от началото на август 2007 г. насам.
Докато не бъде потвърдено, че всяка американска институция трябва да спазва изискването за отчетност, не можем спокойно да изчакваме кога правителствените институции ще решат да разкрият поверителна информация. А сами трябва да ги накараме да я разкрият като част от демократичния процес. Съдилищата вече признаха, че светът няма да свърши с утвърждаване на прозрачността, така че трябва да поставим под въпрос мотивите зад политиката на Фед за поверителност на информацията и причините, поради които всички министерства отказват достъп до някои данни.