През ноември миналата година представихме на ЕК един предварителен вариант на Националната програма за реформи (НПР), където бяхме очертали основните национални приоритети и бяхме направили прогноза за макроикономическата среда. След това в много работни групи беше обсъждано кои са т. нар. тесни места и дали нашите приоритети са адекватни на европейските. През януари т.г. бе подготвен документът Годишен преглед на растежа, който даде началото на обсъждането на конкретните приоритети, съгласувани със социално-икономическите партньори на правителството. В резултат бе изработен Годишният преглед за растежа в контекста на стратегията „Европа 2020”, който в три основни области определя 10 мерки, достигането на които би имало ефект на лоста. Всяка една от тези мерки се разглежда взаимосвързано и когато има растеж по тях, ще има действително постигане на целите, залегнали в стратегията „Европа 2020“.
Подобряването на бизнес средата и ефективност на публичните разходи са основните икономически приоритети на България, отразени в Националната програма за реформи до 2015 г. Първата от трите основни области е достигане на макроикономическа стабилност като предпоставка за растеж и заетост, структурни реформи на пазара на труда и приоритизиране на реформите за по-бързо икономическо възстановяване и намиране на нови двигатели на растежа.

Втори по дълг, пети по дефицит

Ние сме на второ място по дълг, на пето място по дефицит и очакваме при последните изчисления нашите показатели да бъдат подобрени. Бих искала да спомена разработения от екипа на министър Дянков Пакт за финансова стабилност, който е основен инструмент за осигуряване на макроикономическа стабилност и законодателно усилване на тези фискални правила.
На пазара на труда е необходимо да се приложат още структурни реформи, въвеждане на нови данъчни мерки и прилагане на принципите на единния пазар, привличане на капитал, създаване на ефективни условия за финансиране на растежа, облекчаване на бизнес средата и насърчаване на малките и средните предприятия в един европейски контекст. Основното е, че се акцентира върху качеството на работните места, от друга страна – от качеството на работната сила. Тук се поставя въпросът за връзката с образованието и необходимостта от по-тясна консолидация между образованието и потребностите на бизнеса. Във фокуса на вниманието ще бъде също и производителността на труда. В нашата национална програма е заложено изпреварващо осигуряване на работна сила с оглед не на моментното състояние на бизнеса и пазара на труда, а с оглед на неговите бъдещи тенденции.
По отношение на приоритизиране на реформите ние сме се водили от мисълта, че в условията на бюджетни ограничения и една „провинциална“ финансова политика, ние ще се опитаме да инвестираме в онези области, които биха дали бърз ефект, каквато е инфраструктурата.

Основни разлики между националния документ и европейския

В рамките на тези три основни области ние сме идентифицирали специфични наши приоритети. На първо място са инвестициите в инфраструктурата, тъй като това е „тясно място“ на растежа. Пътна, екологична, общинска, плюс инфраструктура на науката – това са местата за бъдещи инвестиции.
На второ място сред приоритетите ни сме извели конкурентоспособната младеж. Нашата цел не е възстановяване на страната от кризата и да отидем там, където бяхме 2007-2008 г., а да гледаме бъдещето, до постигнем целите на стратегията „Европа 2020“. В тях се включва намаляване на броя на рано напусналите училище, подобряване качеството на висшето образование, гарантиране условия за реализация на младите хора в България. Създаване на по-добра бизнес среда и повишаване на доверието в държавните институции ще доведат до ускорен икономически растеж в средносрочен план.
Във връзка с фискалната консолидация ще кажа, че България започна да прилага пенсионната реформа, за която толкова се говори в момента. От миналата година заедно със социално-икономическите партньори сме направили рамка, която, от една страна, ще намали дефицита на пенсионната система, а от друга, ще гарантира по-справедливо и адекватно възнаграждение на хората в пенсионна възраст.
След изработване на крайния вариант и одобрението му от правителството Министерството на финансите следва да изпрати националната програма за реформи на България (2011-2015 г.) на ЕК до 30 април 2011 г.

*Пред участниците в обществената дискусия „За националната програма за реформи на България 2011-2015 г.“