Ройтерс

Разбунените духове в Близкия изток, неспокойството на авторитарните държави и протестите, които икономическите неволи предизвикаха в Западна Европа и други точки на света, карат някои анализатори да говорят за настъпваща ера на засилени социални вълнения в целия свят.
Несигурността в поначало размирния и богат на петрол Близък изток може да произведе порочен кръг – броженията покачват цените на енергоносителите, които вдигат инфлацията и задълбочават недоволството в региона и по света.
Повечето страни отчитат покачване на т. нар. индекс на бедността (misery index) – съчетание от безработица и инфлация, което открай време е предвестник на протести и нестабилност.
„След продължителен период на икономически растеж и политическа апатия в развития свят и сред нововъзникващите пазари може би днес сме в началото на политически цикъл, в който хората ще стоварят недоволството си върху лидерите и сътрудниците им, пише политическият анализатор Тина Фордъм от Citi. Явлението няма да остане в границите на развиващия се свят.“
В демократичните режими изборите имат функцията на клапан за изпускане на напрежението. Ирландия е сред най-пострадалите в икономическо отношение от кризата, но откритите прояви на негодувание бяха малко отчасти защото гласоподавателите знаеха, че могат да свалят правителството на изборите, провели се миналата седмица.
В Гърция, Великобритания и други страни хората излязоха на протести заради строгите мерки за икономии, които правителствата въвеждат с довода, че са длъжни да овладеят дефицитите, дори това да означава намаляване на услугите, заплащането и помощите.
Повечето анализатори са на мнение, че големият процент младежи в демографския профил на Северна Африка, високата безработица, лидерите с дълга история на управление и интернет правят региона особено нестабилен. Напрежението обаче е осезаемо и в други точки.
Почти всички авторитарни държави по света отчитат активизиране на откритите протести след падането на държавните глави в Египет и Тунис. Дори Китай, чийто главозамайващ растеж ограничаваше недоволството, блокира думи като „Египет“ в социалните мрежи и увеличи арестите при демонстрации.

Перфектната буря

„Връхлетени сме от две кризи едновременно. Ситуацията няма прецедент в историята, казва Джоел Хърст, член на Съвета по международни отношения. Икономическа катастрофа и промени в развитите страни, а в развиващия се свят се борят за правата и свободите си. Прибавете цената на петрола, която можем да разглеждаме като свързващото ги звено, и се получава перфектната буря.“
Цените на суровия петрол скочиха с до една пета заради размириците в Близкия изток и Северна Африка – достатъчно да задушат и бездруго крехкия растеж.
Добивът на черно злато в Либия падна рязко, тъй като компаниите изтеглят служителите си, а петролните пазари започнаха да гледат с растяща тревога към най-големия производител Саудитска Арабия.
Повечето наблюдатели продължават да мислят, че саудитското кралско семейство ще устои на бурята с помощта на огромните си богатства, но цената за застраховане на държавните облигации на кралството срещу просрочване се е удвоила от януари насам.
Нарастващото влияние на социалните мрежи, като Facebook и Twitter, изглежда, също е свързващо звено за избухване на протестите, тъй като те действат като мощен ускорител, който бързо изкарва тълпите на улиците. Twitter изигра централна роля в студентските протести в Лондон в края на миналата година, които прераснаха в най-жестокото улично насилие в града от десетилетия.
Някои хора възприемат протестите като по-сериозна реакция срещу световната финансова криза. Гневът е насочен не просто към политиците от управляващите партии, а към цели системи на управление и икономически и пазарни структури.
Според анализатори дори в САЩ се усеща чувство на разочарование, изявяващо се по различни начини. Някои се обръщат към дясното популистко движени „Чаено парти“ с аргумента, че проблемите се дължат на твърде големите държавни интервенции. Докато различни американски щати съкращават разходите си, за да избегнат банкрута, се наблюдават отделни бурни реакции, като например протестите в Уисконсин срещу реформите, които щатската администрация иска да въведе, за да прокара мерките си за икономии.
„Кризата е съединителната тъкан, която свързва протестите, особено в западните държави, смята Джонатан Уд от Control Risks. Бунтовете в Северна Африка са свързани по-скоро с поскъпването на хранителните продукти и суровините, макар че можем да търсим причини и в хлабавите парични и фискални политики преди кризата.“
Скоростта, с която революцията в Тунис разпали бунтове из целия регион, подсказва, че ледът, на който лидерите в тези страни са стъпили, е много по-тънък, отколкото те или който и да било друг са предполагали.

Криза на легитимността

„Революциите избухват, когато легитимността на определен режим бъде разклатена, заяви Джон Стайнбрунър, директор на Центъра за международни изследвания и изследвания на сигурността в Университета Мериленд. Проблемът е, че няма точен критерий за оценка на легитимността. Човек може да я оцени само от дистанцията на времето.“
В западните държави легитимността обикновено е свързана с предоставяне на определени основни услуги. В по-авторитарните режими легитимността на управлението може да се дължи отчасти на страха. И когато хората виждат как диктаторите падат от власт, страхът намалява.
В Китай бързият ръст и разкриването на нови работни места бяха ключът за гарантиране легитимността на управлението в продължение на две десетилетия след жестокия погром на протестите на площад „Тянанмън“. Гарантирането на прехраната бе ключово за оцеляването на дългогодишни режими и много анализатори предвиждат, че правителствата ще засилят покупките на продоволствия след бунта в Тунис, с което допълнително ще повишат цените.
„Запасяването с хранителни продукти може да продължи, тъй като правителствата се опитват да си гарантират защита срещу бъдещ недостиг, причинен от политически вълнения или евентуална война, смята Ана Армстронг, председател на Distinction Asset Management. Тя предупреждава, че тези действия може да забавят ръста и да затруднят бъдещите политики относно лихвите.
На Запад малцина предвиждат бунтове, които да сринат целите системи, но не е изключено да свалят от власт правителства, да спрат структурните реформи и да коронясат популизма. Ако и в други държави опитите за укротяване на масите с подаяния или по-голяма откритост не постигнат успех, всичко може да зависи от склонността към жестокост на силите за сигурност. И в двата случая не е никак лесно да се предвидят последствията.