Reuters

Редица коментатори се питат дали политиката на ниски лихви, водена от Фед, няма да подклажда световна инфлация при суровините, храните и енергията. Вероятно е така, но липсата на далновидност е явна и в други сектори, като например появата на нови „дружества със специална цел“ в застрахователния сектор. Неразумните практики и финансови транзакции, които сринаха Enron, WorldCom и AIG, все още са в употреба и това се дължи до голяма степен на ниските лихви и на доверчивостта на американските законодатели и регулатори.
Представете си следната хипотетична ситуация. Вие сте голям публично търгуван здравен застраховател. Водещ нюйоркски търговец на борсови деривати ви предлага финансова транзакция, която ще ви помогне да натрупате излишък по капиталовата сметка, както и да платите дивиденти на акционерите.
Според Уолстрийт секюритизацията е благодат за застрахователите: „Секюритизацията им дава механизъм, чрез който проблемни и неконтролируеми парични потоци, получени в резултат от дадена транзакция, могат да бъдат оценени поотделно и търгувани като отделни финансови инструменти, които интересуват различни инвеститори“, пише в доклад от 2007 г. Освен секюритизацията на активите застрахователите използваха и друга стратегия, за да премахнат риска от балансите, а именно презастраховането и суаповете за застраховка на кредитите срещу просрочване, както направи AIG. Този модел прозира чак до задбалансовите звена, чрез които Enron мамеше преди 10 години, и ипотечно гарантираните книжа и дериватите. Сега играта се прехвърли на доскоро нискорисковото поле на структурираните облигации и дъщерните застрахователни филиали.
Дъщерните застрахователни звена са слабо регулирани единици, създадени с цел да застраховат само вътрешните задължения на дадена компания. Те позволяват на големите търговски компании да се самозастраховат срещу риск без неблагоприятни данъчни положения. Застрахователите получават постоянни данъчни отстъпки по задълженията си, докато търговските фирми получават отстъпки само когато изплащат загуби. Застрахователите имат предимство и по крайните срокове за данъците. Така търговските компании обезопасяват вътрешните рискове чрез дъщерния застраховател.
По-широката роля на дъщерните застрахователи в някои щати отвори нови вратички за нарушения. Според стандартната практика застрахователните регулатори определят критериите за „допускане до презастраховане“ и така получилото се застраховане не намалява задълженията, нито прехвърля добри активи извън щата. Не всички щати обаче спазват тази препоръка. През 2007 г. Върмонт прие закон, който разширява значително ролята на дъщерните застрахователи, и стана щатът с най-либерални закони в САЩ наред с Южна Каролина. Дъщерните застрахователи в щати като Върмонт и Южна Каролина се използват все по-често, за да скриват от инвеститори и регулатори задълженията, свързани с риск от трети страни. Върмонт позволява дъщерните застрахователни филиали да се използват за презастраховане на всяко задължение на фирмата майка или на „контролиращата“ страна. Определението е широко и включва повечето сценарии. Департаментът на Върмонт за банкиране, застраховки и т.н. се хвали: „Над 860 компании вече са осъзнали предимствата на дъщерните застрахователни филиали, лицензирани във Върмонт. От няколко години Върмонт е седалище номер едно на дъщерни застрахователи в САЩ и се нарежда на трето място в световен мащаб.“
Очевидно Върмонт вече е законен еквивалент на Каймановите острови за застрахователния сектор. Липсата на каквато и да било яснота за това, какво се счита за „филиал“ в щата, позволява на големите дилъри на извънборсови деривати да експлоатират максимално търговията със структурирани финансови инструменти, плячкосвайки застрахователната сфера.
Ето как действа една такава транзакция. Фирмата, предлагаща здравна застраховка, създава дъщерно звено и му прехвърля сериозна част от активите и задълженията си. Да я наречем „Върмонт 1“. После пуска прессъобщение, в което превъзнася позитивния ефект от мярката за инвеститорите във „Върмонт 1“, с чието създаване се смъкват активите и задълженията на компанията майка. Тази транзакция създава излишък по капиталовата сметка на здравния застраховател и вече се вижда единствено инвестиция в дъщерен застраховател, но не и активите или задълженията на „Върмонт 1“. Създаването на излишък позволява изплащане на дивидент. Задълженията, поети от „Върмонт 1“, вече не фигурират в счетоводния баланс на компанията майка, макар че тя контролира изцяло първата и още носи отговорност за тях по линия на полиците за здравно осигуряване. Това е схемата Enron.
После здравният застраховател създава бизнес, който ще наречем „Дружество със специална инвестиционна цел 1“ (SPV1). То обременява активите на „Върмонт 1“ срещу абсолютно безполезна гаранция на дълговете. Уж за да подсили капиталовата позиция, SPV1 пуска структурирани облигации, напълно законно оформени като закрита емисия ценни книжа, отвъд обсега на американските регулатори. Така SPV1 сключва договор за суап на активи с инвестиционната банка. Регистрираната на Каймановите острови SPV1 влиза в транзакция по обратно изкупуване, като приема по-некачествени, но с по-висока доходност активи в замяна на голяма част от парите, набрани от инвеститорите чрез облигации. Обикновените инвеститори в здравния застраховател виждат вложение с инвестиционен рейтинг във „Върмонт 1“ благодарение на гаранциите от компанията майка и „отделната“ фирма SPV1, чиито активи не са проблем на инвестиционната банка. Последната е скроила и инициирала всички транзакции, печели хонорари и прибира голяма част от парите. Банката е прехвърлила загубите, като се е отървавала от боклука в своя баланс и го е натъпкала в скрит бизнес на Каймановите острови. Освен това е прибрала хонорар и за представянето на емисия облигации пред злочестите инвеститори. Не е ли това страхотна сделка за акционерите и собствениците на полици, издадени от здравния застраховател? Активите и бъдещият му капиталов поток са редуцирани, но реалното ниво на риск е същото. Транзакцията е в ущърб на застрахователя и облагодетелства инвестиционната банка и собствениците на емитирани от SPV1 облигации.
Вредните ефекти от политиките на Фед са видни както от субсидиите за банките и ниската доходност за спестителите, така и от поведението на инвеститорите. Описаната по-горе транзакция е типичен пример за взаимоотношенията между регулираните застрахователи и водещите банки, търгуващи с извънборсови деривати. Грижа ли ги е за това хората във Фед или някой от другите надзорници? „Фед не е наясно и не се интересува. Малко регулатори виждат тази пародия. А още по-малко ги е грижа до степен да действат – само тези в Ню Йорк, Калифорния, Тексас, може би Илинойс.“