Преди по-малко от две години на срещата на върха на Г-8 в Л’Акуила Италия, премиери и президенти обсъждаха световната търговия и осигуреността с храни с Муамар Кадафи, припомня сп. Economist. Днес, либийският тиранин плаща на наемници да стрелят срещу народа му по улиците и да избиват хората като „плъхове” и „хлебарки”, както Кадафи нарече протестиращите в изявлението си през седмицата.
Войници обикалят в открити камиони улиците на столицата Триполи и стрелят по хората с картечници. Снайперисти стреляха безразборно от покривите, хеликоптери сеят терор от небето. Народът на Либия плаща ужасна цена за свободата си.
Насилието и преследването не са чужди на Кадафи – по този начин той остана на власт 41 години. Диктаторът потискаше собствения си народ, финансираше тероризма и разпространението на конфликти в Африка. Защо тогава световните лидери се прегръщаха с него в Л’Акуила?

Сега, когато въздухът в Либия е наситен с пушечен дим е съблазнително да се мисли, че самото възмущение би могло да предостави стратегия за справяне с диктаторите и тя се нарича нетърпимост. Вместо да ги усмирява и да задоволява исканията им, често с цената на принципни отстъпки в името на нефта и геополитиката, единствената етична външна политика би била да ги отхвърли, пише Economist. Но рядко е разумно да се изолира голяма част от света трайно, независимо от това колко неприятни са тираните, които управляват там. Америка и Съветският съюз водеха преговори и търгуваха помежду си дори в разгара на студената война. Икономиките се нуждаят от петрол и е несериозно да се мисли по друг начин.

Според оценките на Bloomberg, Либия (с население от около 6.3 милиона души) изпомпва средно по 1.6 милиона барела суров петрол на ден, по-голямата част от които продава на Европа. Това представлява около 1.8% от добива в света. Поради размириците обаче, цените на суровия петрол се покачват стремглаво, като в рамките на изминалата седмица се вдигнаха с рекордни за последните две темпове и отбелязаха най-високите си нива за последните две години и половина, отбелязва Bloomberg.
Въпросът, поставен от разпространяваща се в Близкия изток вълна от протести според Economist не е дали водещите световни сили трябва да изолират и игнорират автократите, а как да се справят с тях.

Когато диктаторите са уязвими - както сега, приоритетът би трябвало да е да бъдат тласнати към реформи и да бъде предотвратено насилието. Президентът на САЩ Барак Обама с право застана зад протестиращите в Тунис, Египет, Бахрейн и сега - в Либия. И ако Кадафи използва своите военновъздушни сили, за да убие голям брой от собствения си народ, светът ще има право да наложи забранена за полети зона над Либия.

Администрацията на Обама съобщи, че се обсъждат мерки срещу Кадафи. Американският президент се ангажира директно с координацията на международните усилия за стабилизиране на ситуацията в Либия. Според изявление на Белия дом, Обама е провел вчера телефонни разговори с британския премиер Дейвид Камерън, френския президент Никола Саркози и италианския премиер Силвио Берлускони за координиране на действията срещу Либия и е изложил редица мерки за прекратяване на кризата.
Обама изпраща държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън на съвещанието на Съвета по човешки права към ООН в Женева на 28 февруари. Тя ще се срещне с други външни министри, за да изработят координиран отговор и санкции за режима на Кадафи, включително да обсъдят предложението на Вашингтон за отстраняване на Либия от Съвета по човешки права към ООН.

Като част от мерките срещу режима в Либия Швейцария замрази активите на Кадафи и неговото „обкръжение” за срок от три години, за да се избегне „злоупотреба с държавни фондове”, писа сп. Forbes цитирайки електронно съобщение на Швейцарското министерство на външните работи от вчера. Размерът на замразените активи не се уточнява. Вестник Daily Telegraph пък съобщи, че британските власти са открили активи на Кадафи на стойност милиарди лири в английски банки и недвижими имоти, предимно в Лондон и планират да ги замразят.