Настъпва нова световна ера – човешката ера, обяви по време на неотдавнашния Световен икономически форум в Давос Джефри А. Джорес, председател и главен изпълнителен директор на международната компания за човешки ресурси Manpower Inc. Компанията е световен лидер при новаторските решения, свързани с човешкия капитал.
Предишните епохи бяха определяни, на първо място, от ресурсите, които ги преобразиха — каменната ера, бронзовата епоха и желязната епоха, а после се характеризираха от областите, които хората завладяваха с непрестанно усъвършенстващите се технологии — индустриалната ера, космическата ера и информационната ера. Сега навлизаме в нова ера - човешката. Manpower потвърди, че това е новата реалност и тя има значителни индикации както за работодателите, така и за индивидите, защото човешкият потенциал сега става главен фактор за икономически растеж. Светът преживява епоха на големи промени, в която бизнес моделите ще трябва да бъдат преработени, предлаганите стоки и услуги – преосмислени, а социалните системи - преоткрити. Съществуващите модели и социални системи са натоварени до крайност и са стигнали точката, в която са вече неприложими. В последвалия хаос и пострецесионно напрежение да се направи повече с по-малко създава една много предизвикателна среда.

Талантът – ключова характеристика

„Нашата способност като компании, правителства и, разбира се, индивиди, да се приспособим към тази нова реалност, към новия начин на правене на нещата ще зависи от това, до каква степен можем да черпим от вътрешния човешки потенциал — талантът стана ключова различителна характеристика.” „Разбирането как да отключим този дух, страст и потенциал не е универсален подход и изисква от работодателите да се ангажират със своите хора на човешко ниво.”
Глобални сили, включително рецесията, бързото технологично развитие, променящият се демографски пейзаж и възходът и падението на мощта на новите и развитите пазари си сътрудничат за реализирането на човешката ера и скоростта на промяната се увеличава. По време на рецесията и в сегашния период на възстановяване много организации рационализираха и преформулираха практиките си по отношение на хората, като намалиха разходите, повишавайки ефективността. Впоследствие много компании осъзнаха, че ако са в състояние да отключат потенциала на точните хора и на точното място, те могат да постигнат повече, отколкото са си представяли – дори и в среда, изпълнена с предизвикателства. Това напрежение даде стимул на иновациите и страстта по невиждан преди начин. Работодателите разбраха, че точният талант сега е по-важен от когато и да било преди, но в същото време той се превръща във все по-оскъден ресурс. Така работодателите се борят със следния парадокс – да намерят подходящия талант на подходящото място в подходящия момент независимо от относително високото ниво на безработица. Според най-новото изследване на Manpower за недостига на таланти, проведено сред над 35 000 работодатели в 36 държави, повече от 30% от тях имат трудности да запълнят ключови работни места, които са жизненоважни за успеха на организацията им.
„В миналото се говореше за „война за талант”, сега е „война за таланти”, добави Джорес. „Това, което в момента наблюдаваме и чуваме от компаниите, с които работим, е, че за да напреднат, те трябва да разполагат с необходимия талант не само на няколко ключови мениджърски позиции, но и за всяка една роля в организацията. Финансовите маржове са свити до такава точка на напрежение, че всяка роля е от значение, всяка роля трябва да бъде възможно най-продуктивна и ефективна – от позицията на изпълнителния директор до тази на портиера. Организациите трябва да имат достъп до таланти — не само до капитал. Докато този процес еволюира, ще видим как капитализмът ще бъде изместен от т.нар. талантизъм и достъпа до таланти.” В човешката ера е по-важно от всякога компаниите да отделят време, за да разберат какви точно ще са нуждите на техните таланти - не само сега, а за пет или десет години напред, и да съобразят своята стратегия по отношение на човешките ресурси с бизнес стратегията си. След това трябва да станат по-гъвкави от гледна точка на това, как привличат, задържат и развиват своите служители. Работодателите трябва да осъвременяват своите модели на работа и практики в областта на човешките ресурси, което ще им позволи да отключат потенциала, от който имат нужда, за да процъфтяват в тази нова реалност.

Мотивацията и предпочитанията на индивидите

Докато организациите и правителствата осъзнаят, че единственият път към успеха е отключването на човешкия потенциал и осигуряването на подходяща среда, в която да се случи това, мотивацията и предпочитанията на индивидите ще придобиват нарастваща важност. Технологиите и растежът на социалните мрежи доведоха до едно ниво на прозрачност и възможност за директно ангажиране и разговори „човек с човек” с почти всеки – независимо дали става въпрос за работодател и служител или за търговец и потребител.
Това означава, че светът вероятно ще стане свидетел на изместващата се тежест от организацията към индивида. След като талантите стават ключова конкурентна характеристика за работодателите, квалифицираните индивиди ще могат все повече да диктуват условията на работодателите за това как, къде и кога да работят. Технологиите ще продължат да освобождават, като преформулират понятията за гъвкава и съвместна работа, позволявайки на някои квалифицирани индивиди да прескочат ограниченията на националните граници и миграционните забрани, а на организациите - да се възползват от работна сила в коренно различни географски райони.
„Тази нова реалност създава нови обществени норми. Необходими са нови начини за правене на бизнес, за да успеят както индивидите, така и компаниите. Как организирате себе си като компания, как съумявате да свършите работата си по различен начин, например чрез работа във виртуалното пространство, чрез работа в екип или сътрудничество. Целият ни начин на действие като индивиди в глобалната среда бързо се променя, каза Джорес. Тези, които успеят да отключат страстта и новаторството на човешкия дух, ще са хората, които ще спечелят в новата реалност - тази човешка ера, в която всички трябва да правим повече с по-малко. А хората, които не седнат и не обърнат внимание на това, бързо ще изостанат.”

По Economynews.bg