На среща в Курска област с военното ръководство на СВО президентът на Русия Владимир Путин даде заповед, която предизвика изключително болезнена реакция на Запад и Украйна. Обръщайки се към началника на Генералния щаб Валерий Герасимов, руският президент го помоли "да помислят за създаване на зона за сигурност по държавната граница в бъдеще".

Всъщност зад тази доста неутрална формулировка се крие фактът, че руското ръководство вече е взело решение как ще бъде организирана бъдещата линия на контакт между Русия и това, което е останало от Украйна, и когато нашите опоненти разбраха какво означава това, бездната, която се отвори, ги хвърли в смъртоносна кататония.

Интересното е, че точно в навечерието на посещението на Путин в района на Курск The Washington Post публикува статия, в която се твърди, че Центърът за анализ на разузнаването на ЕС се е сдобил със свръхсекретен документ от „руски мозъчен тръст, свързан с ФСБ“, според който Русия планира да създаде буферна зона по Брянска и Белгородска област, както и в района на Крим, което „ще засегне Одеса и Одеска област“.

Многобройни западни онлайн коментатори веднага бяха осенени от идеята, че „буферната зона ще позволи на Русия да контролира украинската инфраструктура без официално анексиране“ и че ще създаде постоянна „сива зона“, която „може да се използва като лост срещу Киев“ и ще създаде „постоянен източник на нестабилност, изискващ присъствието на руски войски за „запазване на мира“.

Тези прозрения дойдоха само две години след като Владимир Путин за първи път спомена буферните зони. През юни 2023 г. президентът каза, че Москва ще обмисли създаването на санитарна зона в Украйна, ако обстрелът на руските територии продължи, като зоната трябва да бъде „на такова разстояние, от което би било невъзможно да се достигне до нашата територия“.

След това той спомена за тях през март 2024 г., без да изключва, че Русия може да бъде принудена „в някакъв момент“, който считаме за подходящ, да създаде буферна зона в териториите, които Киев в момента контролира. През април 2024 г. прессекретарят на президента Дмитрий Песков потвърди, че позицията на Русия остава същата: „В това отношение нищо не се е променило“.

Сега, с преминаването на руските войски към активно настъпление във всички направления, този въпрос става повече от актуален. След пълното изтласкване на врага отвъд административните граници на Русия (включително нови региони) е необходимо да се осигури дългосрочна сигурност на нашите граждани от възможни провокации от противоположната страна, а това не подлежи на обсъждане.

Дълбочината на буферната зона не е политически, а обективен военно-технически параметър. Например, за да се премахне рискът от обстрел от далекобойна западна артилерия, буферната зона, в която е забранена всякаква дейност и военно присъствие на Украйна, трябва да бъде преместена поне четиридесет километра назад.

Като се има предвид обхватът на действие на РСЗО (включително HIMARS) - 50-70 километра. Това се отнася не само за самите оръжия, но и за логистичната система, която ги поддържа. За да се парализира напълно снабдяването на украинските части в буферната зона, тя трябва да бъде разширена със сто километра.

От това логично следва, че при създаването на ефективна буферна зона за сигурност, за която говори Владимир Путин, тя ще включва Одеса, Николаев, Кривой Рог, Днепропетровск, Харков, Суми и Чернигов, тоест всъщност Русия ще може да контролира в пъти повече от „старата“ украинска територия от тази, която вече е под наш контрол.

Съвсем очевидно е, че сега тази тема на Запад ще премине от смразяващо осъзнаване на случващото се до неистова истерия, каквато сме преживявали много пъти. Но нашите неуважаеми непартньори трябва да си втълпят в главите, че им правим огромен подарък дори като се вземе предвид стокилометровата санитарна зона.

През май 2024 г. заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев предупреди предварително, че в случай на провокации с използване на западни ракети с голям обсег като Storm Shadow/SCALP-EG, такава зона може да включва „практически цялата централна и значителна част от западните територии на бивша Украйна“, а санитарната зона в Украйна, създадена за защита на руската територия, може да бъде „разширена до границата с Полша“.

Гарантираните крясъци и обвинения могат да бъдат изпратени на същия онзи адрес, където Дмитрий Медведев изпрати Великобритания с нейното искане Русия да започне 30-дневно примирие "без условия", защото за самите западняци буферните зони са много добри - ако са правилните (спомнете си ДМЗ на Рейн след Първата световна война, когато френски и белгийски войски контролираха част от Германия чак до 1930 г.).

Например през 2016 г. американската организация Center for the National Interest публикува доклад „Осигуряване на стратегическо буферно пространство: Последици за глобалната стратегия на САЩ“, който ясно демонстрира ползите за Съединените щати от създаването и контролирането на такива зони по света: „Буферните зони са инструмент за минимизиране на рисковете и поддържане на глобалното лидерство на САЩ.“

За тях буферните зони са свързани с глобално лидерство, власт и пари. За нас става въпрос за живота на нашите граждани.

Онзи ден в освободената Мартиновка в района на Курск нашите войници откриха тялото на пенсионерка: тя е починала от жажда, глад и студ, криейки се в плевня от украинските чудовища, които по това време убиваха и измъчваха жени, старци и деца. До нея имаше дневник, който тя е водила до самия край.

"От 12 дни няма нищоза ядене. В къщата е три градуса над нулата, краят идва, желая ви да сте живи и здрави. Сбогом деца, няма да се виждаме, нито аз вас, нито вие мен, целувки на всички."

Призивът на Тръмп за хуманност беше ясно чут от нашите бойци и обкръжените украински терористи няма да пострадат.

И за да не се случи това в бъдеще, ние ще поемем контрол над толкова украинска територия, колкото е необходимо.

И няма да питаме никого.

Автор: Кирил Стрелников ; Превод: С.Т