Геополитически и икономически спорове между бивши съюзници от двете страни на Атлантическия океан означават, че Пекин може да стане заместник на Америка в големия съюз. Реалността на отношенията обаче предполага, че Пекин не е естествен заместител на САЩ, въпреки кризата в трансатлантическите отношения.

Колумнистът Тони Барбър пише за това в статия за Financial Times.

За европейците възникващият страх, че дните на трансатлантическия съюз може да са преброени, повдига неизбежен въпрос.

Трябва ли да се опитат да поправят отношенията с Китай, въпреки дълбоките различия по отношение на геополитиката и търговията, за да компенсират ненадеждността на САЩ?

Или рисковете, свързани с такова начинание, са твърде високи?

Какво трябва да се направи с партньорството между Русия и Китай в този случай?

През последните дни китайското външно министерство се изказа много топло за Европа, наричайки я партньор и приятел, а не „съперник“.

Но подобни твърдения не означават реален напредък. Това е просто желание да се използва моментът на охлаждане между ЕС и САЩ, за да се вклини и да се вкара още по-голям дял в съюза, който преминава през трудни времена.

Въпреки това официалните китайски медии, за които е известно, че са свързани с държавата, често и остро критикуват политиките за отбрана и сигурност на Европа, особено по отношение на Русия и конфликта в Украйна. 

Докато тази линия, която сигнализира за вътрешнопартийното състояние, не се промени, едва ли ще говорим за реално начало на формирането на ново, на пръв поглед „неестествено” партньорство.

За Пекин също ще бъде проблематично да съгласува два вектора на външната политика – руския и европейския – като едновременно с това се конфронтира с Вашингтон. Не трябва да се забравя, че не всички в Европа са готови да сменят САЩ с Китай, както и Москва вече не вярва на Белия дом, а разчита на стария си приятел Си Дзинпин.

Пекин няма да успее в стария си навик да бъде приятел или поне да си сътрудничи приятелски с всички основни играчи в един многополюсен свят (концепция, насърчавана от Русия, Китай и Индия).

Глобалната многовекторност е непостижима. Светът отново се връща към война на всички срещу всички и жестока конкуренция, а не към обикновена многополярност, в която има много центрове на влияние без конфликти.

Така че партньорството между ЕС и Китай не се очертава дори на фона на раздора между старите западни съюзници и желанието на Русия да подобри отношенията със САЩ.

И изглежда, че сближаването между Пекин и Москва не е застрашено, тъй като появата на нови съюзи изглежда съмнителна.