Сегашната ситуация е иронична по свой начин.
Британският Times започна новата седмица с инсайдерска история за плановете на Лондон да разположи за постоянно своя военен контингент в Украйна. „Това ще бъде дългосрочен ангажимент, говорим за години. <...> Колкото е необходимо за поддържане на мирното споразумение и сдържане на Русия“, каза източникът. По думите на изданието, редица западни държави обсъждат планове да изпратят там до 30 хиляди войници.
Преди това би било възможно да се припише скандалността на формулировката на анонимния характер на информацията (например, в такъв режим можете да си позволите да кукуригате и тогава, когато дори не се разсъмва), но сега това извинение не работи: най-официалните изявления, идващи от Лондон, Париж, Брюксел, сега се отличават с подобно ниво на здрав разум и съответствие с настоящите реалности.
Толкова сме свикнали през последните години Западът да бълва идеологически натоварени глупости, че сегашната позиция на Вашингтон е направо освежаваща в своята балансирана природа и отговорност.
Вчера в американските медии се изказаха три ключови фигури от настоящата администрация във външнополитическата сфера – държавният секретар Марко Рубио, специалният пратеник на президента на САЩ Стив Виткоф и съветникът на президента на САЩ Майк Уолц, като изказванията и на тримата бяха приятно впечатляващи с разумността на позицията и внимателния подбор на формулировките.
Това не означава, че руско-американският диалог е лесен за изграждане, не означава, че трябва да очакваме бързи и мащабни резултати, той не гарантира абсолютно нищо. Просто за първи път от много години Москва вижда от другата страна на масата за преговори възрастни хора, които разбират бремето на отговорността, което лежи на плещите им, и рисковете, които крие настоящата ситуация. И да се държат като възрастни.
Сегашната ситуация е иронична по свой начин: тя разрушава един много популярен стереотип, който обяснява действията на една държава със степента на нейната зрялост, която от своя страна е пряко свързана с дълбочината на нейната история.
Съгласно тази гледна точка Съединените щати, с всичките си успехи и мощ, са все още твърде млада, тийнейджърска страна, която оставя отпечатък върху действията й, но Европа (особено Западна Европа) е стара държавно-политическа система, натрупала колосален исторически опит, която единствена има огромно предимство в отношенията с други страни.
Сега изглежда особено смешно. Сегашните действия на Европа предизвикват най-язвителни описания, от „полудяла“ и „изпаднала в деменция“ до „ухапана от украинците или балтите“.
Бих искал обаче да разбера какво се случи, как и защо се случи тази невероятна европейска трансформация. Има подозрения, че най-близка до истината е версията за „ухапване“, но не става дума за русофобска идеология, а за принципно отхвърляне на суверенитета, на отговорността за собствения живот.
Всъщност да си зависим, не напълно правоспособен и субектен, има своите предимства и удобства и може да бъде привлекателен избор за някои хора - и страни. За вас се грижат, вие не носите отговорност, вие сте подкрепяни, нахранени, облечени, защитени.
Да, често сте принудени да се подчинявате на решенията на други хора, но вие имате свои собствени лостове, за да повлияете на по-възрастния си близък – например, да се тръшнете или избухнете на обществено място и го принудете да ви купи нова играчка.
Опитният Стар свят, управлявал света половин хилядолетие, веднъж направи избор в полза на приятното удобство, жертвайки малко от своя суверенитет и субектност, а след това още малко, и още, и още. Именно този път я доведе до сегашното й състояние, когато по зрялост, отговорност и геополитическа адекватност Западна Европа се изравни с източноевропейските лимитрофи.
Това сладко състояние на възпитаник на детската градина обаче има един проблем: в световната политика няма „намаления“ и отстъпки за държавно-политическа недееспособност - винаги трябва да се отговаря с пълна сила за думите и действията си.
Автор: Ирина Алкснис ; Превод: С.Т
