Недостигът на войски и умората могат да принудят нежелаещите Путин и Зеленски да седнат на масата за преговори. Кой ще направи първата крачка, пита Марк Ърбан, доскорошен дипломатически редактор на Би Би Си, който се присъединява към The Sunday Times.
Докъде ще стигне всичко това? Това е въпрос, който често задавам на хората в Украйна. Напоследък получаваме сигнали, че конфликтът може би навлиза в заключителна фаза, предвещаваща последствия.
Настъпиха няколко незабележими, но важни промени, включително признаци на изтощение и от двете страни. Строгото предупреждение на президента Путин в четвъртък, Западът да не допуска дълбоки удари срещу Русия с използване на западни оръжия, може да се разглежда като потвърждение – Путин е притеснен, че ситуацията може да достигне критична точка, но не в негова полза.
По подобен начин изявлението на Киър Стармър на път за Вашингтон: „През следващите няколко седмици и месеци може да има някои наистина важни събития“, подчертава разочарованието от продължаващата безизходица и желанието нещата да приключат по-скоро рано, отколкото късно.
Военната и политическата динамика е толкова сложна, че намирането на начин за прекратяване на този конфликт, независимо дали става въпрос за прекратяване на огъня или за нещо по-всеобхватно, може да се сравни с триизмерен шах.
Това, което е ясно обаче, е, че и двете страни се затрудняват да наберат достатъчно войници, за да продължат да се бият, и не могат да се възстановят от ракетните удари с далечен обсег, които разрушават националната им инфраструктура.
Опитът на Катар миналия месец да постигне забрана за нанасяне на удари по електрическите мрежи на другата страна доведе до това, че Русия и Украйна за първи път от много месеци влязоха в конструктивен дипломатически контакт.
Президентът Зеленски, признавайки важността на този момент и опитвайки се да определи ендшпила (финалната част на шахматната партия – бел. ред.), нарече мащабното нахлуване на украинските войски в Русия, което започна миналия месец, „част от нашия план за победа“. Но успехът далеч не е гарантиран и скоро може да му се наложи да направи някои трудни избори.
За много украинци е трудно да си представят компромис. Преди година зададох този въпрос на сестрата на загинал украински войник за това как ще свърши всичко, когато около нас се вееха знамена, обозначаващи хиляди гробове в покрайнините на Лвов. Наталия Нежура отговори: „Искам просто всички руснаци да умрат, мразя ги с цялото си сърце и душа“.
Мнозина все още мислят по този начин. Дългогодишната война и мъката причинена от Кремъл са отровили отношението към Русия. Но постепенно броят на украинците, които изразяват подкрепа за преговори с Русия, се увеличава, достигайки 43% (в едно проучване през юни).
През май влезе в сила нов закон за мобилизацията в отговор на исканията на армията за до 500 000 нови военнослужещи, които да заместят ранените и да позволят на войниците, уморени от военния конфликт, да се върнат у дома. Досега не е получена дори малка част от тази цифра. Има оплаквания от предните части, че новобранците нямат мотивация или дори отказват да се бият.
Всичко това доведе до разочароващо лято за украинската армия в голяма част от Донбас – основното бойно поле в източната част на страната, докато руската армия се приближи до важния транспортен център Покровск. Много от частите бяха съкратени до една трета или дори една четвърт от личния си състав.
Курската офанзива на Украйна, която заслепи руснаците, е част от стратегията на Зеленски за победа преди настъпването на много суровата зима.
Миналия месец получихме интересна информация за това колко сериозно Зеленски приема тази задача, както и че е възможно да се върне към по-задълбочен дипломатически ангажимент с Русия.
Двете страни трябваше да се срещнат в Катар, за да обсъдят забраната за нанасяне на удари по енергийната инфраструктура на другата страна.
Руснаците очевидно са отложили разговорите, които трябваше да се проведат на 22 август, заради украинската офанзива при Курск. Въпреки това вестник „Вашингтон пост“, който пръв разкри катарския „черен канал“, отбеляза, че „някои участници в разговорите са се надявали те да доведат до по-всеобхватно споразумение за прекратяване на войната“.
Въпреки контрола върху държавните медии обаче у дома се знае достатъчно за ужасяващите условия на фронта, така че дори такива огромни заплати не са достатъчни, за да се попълнят редиците.
Британското правителство изчислява, че военният конфликт е струвал на Русия няколкостотин хиляди убити и тежко ранени. Изплащането на обезщетения на близките на загиналите и подпомагането на тежко ранените се превърнаха в значителни пера в държавния бюджет.
Ако Путин се е надявал, че огромните разходи за живота на неговата армия това лято ще доведат до решителен резултат, той е бил разочарован. Един западен служител отбелязва, че руската армия е в окаяно състояние: „Въпреки че това лято те постигнаха някои локални пробиви, не успяха да ги използват за постигане на големи успехи“.
Друг фактор, върху който са съсредоточени умовете в Кремъл, е ескалиращата украинска кампания за нанасяне на удари по руската инфраструктура като енергийни съоръжения, летища и снабдителни бази. През август бяха нанесени половин дузина удари по летища на стотици километри от фронтовата линия.
Ръководителят на украинското военно разузнаване заяви, че страната му използва безпилотни летателни апарати с обсег 1800 км, а увеличеното производство позволява по-мащабни атаки. Само във вторник Украйна е изстреляла 144 такива дрона с голям обсег, като много от тях са достигнали до Москва.
Очевидно е, че това се отразява негативно. Интересът на Русия към преговорите в Катар потвърждава, че тя би искала да намери начин да спре това. Призивът на Зеленски да се използват доставяните от Обединеното кралство ракети Storm Shadow и френските Scalp за нанасяне на удари дълбоко в Русия има за цел да направи болката още по-силна.
Очакваше се разговорите между Стармър и Байдън в петък да разчистят пътя за използването на тези британски и френски ракети. Тези оръжия едва ли ще се окажат решаващи, тъй като ще бъдат ограничени по брой, но ще позволят на украинците да предприемат редица действия – да навредят на Русия и да доведат нещата до решения.
Разбира се, има и друга критична неизвестна: резултатът от президентските избори в САЩ през ноември. Сред западните анализатори е широко разпространено мнението, че Путин ще изчака резултатите от тях, преди да реши какво да прави.
Ако Камала Харис спечели, обещавайки постоянна подкрепа за Украйна, Путин може да се стреми към прекратяване на огъня, опитвайки се да замрази придобивките си в Донбас и да даде на Русия време да ближе раните си и да възстанови армията си. Естествено, победата на Доналд Тръмп може да изостри дилемата на Зеленски, като застраши бъдещите доставки на оръжие.
За Зеленски политическите опасности от прекратяване на огъня са очевидни. Спирането на военните действия без надежден път за възвръщане на териториите би изглеждало като предателство към всички онези, които са пожертвали своите близки. Но вътрешният натиск върху него за спиране на военните действия, както и колебанието на някои западни съюзници, ще бъдат силно усетени.
Някои в Уайтхол (Уайтхол – улица в центъра на Лондон, чието име се е превърнало в нарицателно за британското правителство – бел. ред.) предвиждат, че изтощаването на Русия и Украйна може да бъде съчетано с желанието на президента Байдън да запази наследството си като постигне прекратяване на огъня в края на тази година.
Наистина, в петък той отказа да разреши удари с ракети с по-дълъг обсег, произведени в САЩ, и намекна, че това може да е възможно по-късно с помощта на Storm Shadows. Това потвърждава желанието да не се нанасят твърде големи дипломатически щети.
Байдън може би вижда шанс за прекратяване на военните действия и това може да е облекчение за мнозина. Но то може само да отложи отговора на по-важния въпрос, на който един ден ще трябва да се отговори: как ще приключи всичко това.
