Твърдението на премиера, че мирът в Близкия изток е възможен без палестинците, беше разбито от нахлуването на Хамас и последвалата война.
Събитията от последните дни са безпрецедентни. Последният път, когато единици от еврейски и палестински бойци — военни или паравоенни — отидоха в битка на толкова широк фронт в Израел-Палестина, беше през 1948 г. Разбира се, през годините е имало различни битки в Газа, както и в градовете на Западния бряг като Дженин и израелските и палестински части се сражаваха помежду си в Ливан през 1982 г. Но няма паралел с обхвата на това, което се случи тук от събота сутринта, а от 1948 г. палестински бойци не са окупирали еврейски общности в такъв мащаб.
Israeli Prime Minister Benjamin Netanyahu attends the state ceremony marking 50 years since the 1973 war, held at the military cemetery at Jerusalem's Mount Herzl, September 26, 2023. (Chaim Goldberg/Flash90)
Този факт не е просто исторически анекдот; то има пряк политически смисъл. Тази убийствена и нечовешка атака от страна на Хамас пристигна точно когато изглеждаше, че израелският премиер Бенямин Нетаняху е на път да завърши своя шедьовър: мир с арабския свят, като същевременно напълно игнорира палестинците. Тази атака напомни на израелците и на света, за добро или за лошо, че палестинците са все още тук и че вековният конфликт тук включва тях, а не емирствата или саудитците.
В речта си пред Общото събрание на ООН преди две седмици Нетаняху представи карта на „Новия Близък изток“, изобразяваща Държавата Израел, простираща се от река Йордан до Средиземно море и изграждаща „коридор на мир и просперитет“ със своите съседи в целия регион, включително Саудитска Арабия. Палестинска държава или дори колекцията от свити анклави, които палестинската власт привидно контролира, не се появява на картата.
Откакто беше избран за първи път за министър-председател през 1996 г., Нетаняху се опита да избегне каквито и да било преговори с палестинското ръководство, вместо това избра да го заобиколи и да го отблъсне. Израел не се нуждае от мир с палестинците, за да просперира, твърдеше многократно Нетаняху; нейната военна, икономическа и политическа сила е достатъчна и без нея. Фактът, че през годините на неговото управление, особено между 2009 и 2019 г., Израел преживя икономически просперитет и международният му статус се подобри, в неговите очи беше доказателство, че той следва правилния път.
Israeli forces take cover from shelling in Sderot, October 9, 2023. (Oren Ziv)
Споразуменията на Ейбрахам, подписани с Бахрейн и Обединените арабски емирства, а по-късно и със Судан и Мароко, затвърдиха окончателно това убеждение. „През последните 25 години многократно ни беше казано, че мирът с други арабски страни ще дойде само след като разрешим конфликта с палестинците“, написа Нетаняху в статия в Haaretz преди последните избори. „Противно на преобладаващата позиция“, продължи той, „аз вярвам, че пътят към мира не минава през Рамала, а го заобикаля: вместо палестинската опашка да маха арабския свят, аз твърдях, че мирът трябва да започне с арабските страни, които би изолирало палестинското упорство.“ Мирното споразумение със Саудитска Арабия трябваше да бъде черешката на тортата „мир за мир“, която Нетаняху подготвя с години.
Нетаняху не е измислил политиката на разделяне между Газа и Западния бряг, нито използването на Хамас като инструмент за отслабване на Организацията за освобождение на Палестина и нейните национални амбиции за създаване на палестинска държава. Планът за „разединяване“ от Газа на тогавашния министър-председател Ариел Шарон от 2005 г. беше изграден върху тази логика. „Целият този пакет, наречен палестинска държава, отпадна от дневния ред за неопределен период от време“, каза Дов Вайсглас, съветник на Шарон, обяснявайки политическата цел на разединяването по това време. „Планът осигурява необходимото количество формалдехид, така че да няма политически процес с палестинците.“
Нетаняху не само възприе този начин на мислене, но и добави към него запазването на управлението на Хамас в Газа като инструмент за укрепване на разделението между ивицата и Западния бряг. През 2018 г. например той се съгласи, че Катар ще превежда милиони долари годишно за финансиране на правителството на Хамас в Газа, въплъщавайки коментарите, направени през 2015 г. от Безалел Смотрич (тогава маргинален член на Кнесета, а днес министър на финансите и де факто Запада Bank overlord), че „Палестинската власт е бреме, а Хамас е актив“.
Smoke rises after a rocket fired from Gaza landed in Ashkelon, October 7, 2023. (Erik Marmor/Flash90)
„Нетаняху иска Хамас да се изправи на крака и е готов да плати почти невъобразима цена за това: половината страна парализирана, деца и родители травматизирани, къщи бомбардирани, хора убити“, написа настоящият министър на информацията на Израел Галит Дистел Атбарян през май 2019 г. когато тя тепърва щеше да влезе в политиката, но беше известна като виден поддръжник на Нетаняху. „И Нетаняху, в един вид възмутителна, почти невъобразима сдържаност, не прави най-лесното нещо: да накара IDF да свали организацията.
„Въпросът е защо?“ Дистел Атбарян продължи, преди да обясни: „Ако Хамас рухне, Абу Мазен [Махмуд Абас] може да контролира ивицата. Ако той го контролира, ще има гласове отляво, които ще насърчат преговори и политическо решение и палестинска държава, също в Юдея и Самария [Западния бряг] … Това е истинската причина, поради която Нетаняху не елиминира лидера на Хамас, всичко останало са глупости.”
Наистина, самият Нетаняху ефективно призна това няколко месеца преди Дистел Атбарян да направи своите коментари, когато той заяви на среща на Ликуд, че „всеки, който иска да осуети създаването на палестинска държава, трябва да подкрепи укрепването на Хамас. Това е част от нашата стратегия да изолираме палестинците в Газа от палестинците в Юдея и Самария.
Укрепването на оградата в Газа стана друг аспект от стратегията на Нетаняху. „Бариерата ще попречи на терористите да проникнат на нашата територия“, обясни Нетаняху, когато обяви началото на работата през 2019 г. за добавяне на подземна бариера, която в крайна сметка ще струва повече от 3 милиарда шекели. Две години по-късно израелският журналист Рон Бен-Ишай написа в Ynet, че крайната цел на оградата, която се смяташе за непроницаема бариера за терористите, е да „предотврати връзката между Хамас в Газа и палестинската власт в Юдея и Самария .”
Israelis in Ashkelon look on at the damage caused by a rocket launched from Gaza, October 7, 2023. (Oren Ziv)
В събота сутринта тази ограда беше съборена, а с нея и по-широката доктрина на Нетаняху - възприета от американците и много арабски държави - че е възможно да се сключи мир в Близкия изток без палестинците. Докато стотици бойци пресичаха границата безпрепятствено по пътя си, за да заемат армейски постове и да проникнат в десетки израелски общности на разстояние до 18 мили, Хамас обяви по възможно най-ясния, болезнен и убийствен начин, че конфликтът, който застрашава живота на израелците, е конфликтът с палестинците и идеята, че те могат да бъдат заобиколени през Рияд или Абу Даби, или че 2-те милиона палестинци, затворени в Газа, ще изчезнат, ако Израел построи достатъчно сложна ограда, е илюзия, която сега се разбива в ужасен човешка цена.
Мерон Рапопорт, +972, превод: Стефан Тодоров
