В продължение на десетилетия Русия спазваше дипломатическа дистанция от Съединените щати и Китай: Двете държави не бяха нито близки приятели на Русия, нито отявлени врагове, пише в анализ за американското независимо издание The Grid разследващата журналистка Ксения Кирилова.

През последните няколко години, ако се вслушате в руската пропаганда и политически дискурс, САЩ се превърнаха във враг номер едно, а Китай – в близък и изключително важен партньор. Преди една година тази седмица руският президент Владимир Путин се срещна с китайския си колега Си Цзинпин в кулоарите на Олимпийските игри в Пекин – среща, която доведе до декларации за „вечна дружба“ между двамата лидери.

Това беше зашеметяваща промяна с най-различни геополитически последици. И за всички, които се чудят колко дълбоко се е променило отношението на Русия към САЩ и Китай, историята на един гигантски китайски балон може би изтри всички съмнения.

За Кремъл – много необходим приятел

Може би никога няма да разберем какво точно е казал Путин на Си в онзи студен ден в Пекин преди година. Но знаем, че по-малко от три седмици след тази среща Путин изпрати войските си в Украйна; и знаем, че от този ден нататък Путин отчаяно се нуждаеше от приятеля си в Пекин.

Си не го разочарова. Китай се въздържа да критикува агресията на Путин и продължи да търгува с Москва, докато САЩ и Европа почти прекратиха търговията си. Руският външен министър Сергей Лавров нарича отношенията с Китай „най-добрите в историята“, а китайското външно министерство се заиграва с него, заявявайки, че Русия и Китай са „по-силни от обикновени съюзници“.

На практика Китай е особено заинтересован от закупуването на евтин руски нефт и газ, а Русия, която е загубила голяма част от западния си пазар, е твърде щастлива да продава. Според Ройтерс вносът на руски нефт по море в Китай ще скочи до почти рекордните 1,1 млн. барела на ден през май; Блумбърг съобщава, че Китай се стреми да попълни стратегическите си запаси от суров петрол с евтин руски нефт.

Следване на топката

Появата на „китайски шпионски балон“ в небето над Съединените щати миналата седмица се превърна в изпитание както за новото руско-китайско приятелство, така и за враждебността на Русия към САЩ. и докато голяма част от световните медии бяха завладени от историята с балона, в Русия тя се превърна в мания – и в шанс да се подиграят на Запада и да подкрепят китайците.

Казано по-просто, руската пропаганда се развихри.

От самото начало руските медии следяха пътя на кълбото с увлечение минута по минута.

„Първо прелетя над военновъздушната база Малмстрьом в Монтана, после напредна към Южна Дакота, на около петстотин километра от нея се намира военното летище Минот с бомбардировачи, които могат да носят, наред с други неща, ядрени бойни глави. По-нататък траекторията на кълбото минаваше през Небраска, близо до границите на щата Уайоминг, където има още една военновъздушна база“, съобщи популярната Рен-ТВ от Москва. И така нататък.

Информационният портал Хамилтън 2.0, продукт на Алианса за гарантиране на демокрацията, който следи глобалните социални медии, установи, че руските акаунти споменават историята с балона дори по-често от китайските и че руските платформи за социални медии са “ изпъстрили своите фактологични репортажи с истории и мемове, които подкрепят китайската версия на събитията“.

И почти на всяка крачка се появяваха подигравки.

Първоначално RT осмя Пентагона, че е реагирал прекалено остро на един балон, и покани „правен анализатор“ да обясни, че САЩ „раздуват нещата“. Популярният пропаганден вестник „Комсомолская правда“ предложи обширен анализ на причините, поради които американците „не могат да го свалят“. А главният руски пропагандист Владимир Соловьов злорадстваше, че целият епизод показва слабостта на САЩ.

„В САЩ така и няма да свалят китайския балон“, заяви той в събота – само няколко часа преди свалянето на балона. Деловият вестник „Взгляд“ повтори тази теза, като публикува дълга статия под заглавие: „Съединените щати бяха безсилни пред китайския балон“.

Междувременно руските медии не пропуснаха възможността да се насладят на разделението, което балонът предизвика сред американските политици. Не за първи път любимка на кремълските медии беше конгресменката Марджъри Тейлър Грийн, която нарече администрацията на Байдън безсилна. Между другото, Грийн често е споменавана в руските медии като авторитетен „критик на киевския режим“ (Российская газета) и е цитирана постоянно в репортажите за войната в Украйна. В репортажите си за китайския балон РИА Новости я цитира поне шест пъти.

Каквото казва Пекин, това казва и Москва

Когато ставаше въпрос за Китай, руските медии действаха така, както подобава на една послушна колония.

Най-големите руски телевизионни канали предоставиха на китайското външно министерство достатъчно време и възможности да „обясни“ появата на странното кълбо над Америка. Според китайците обектът е бил просто „граждански самолет, който се е отклонил от курса“ – и известно време някои руски пропагандисти повтаряха това обяснение и уверяваха аудиторията, че Пекин е невинен.

„Китайският балон е влязъл в Съединените щати случайно“, заяви анонимен автор в най-голямата руска търсачка „Яндекс“. „Той не е бил на умишлена траектория и не е могъл да бъде.“

Но макар и това да удържаше руските медии в крак с официалната китайска линия, то не беше достатъчно за Кремъл. Трябваше да има елемент на унижение, да се използва моментът, за да се осмеят американците.

Тук се намеси бившият командващ на руските военновъздушни сили, генерал-полковник Георгий Шпак, който беше поканен за интервю за известния вестник „Аргументи и факти“.

„Китайците са много мъдри хора“, каза Шпак. „Те са изчислили хиляди варианти, преди да го изстрелят. И ако са го пуснали, значи са постигнали целта си. Аз назовах като тяхна цел отмяната на посещението на Блинкен. Тази версия, според мен, е най-правдоподобна“. (Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен трябваше да посети Китай през изминалия уикенд.)

Шпак продължи в същия дух известно време, изпълнявайки двойна задача в пропагандното пространство: ласкаеше Китай и нанасяше множество удари по Съединените щати.

Отвличане на вниманието от войната

След интервюто на Шпак шлюзовете се отвориха. Започнаха да се появяват все повече и повече статии, в които се твърдеше, че „мистериозна топка над Америка може да погребе американската противовъздушна отбрана“. Тези системи за противовъздушна отбрана били толкова слаби, твърдяха някои пропагандисти, че руснаците можели и да започнат да „блокират границата с Украйна с балони, оборудвани с радари“.

След това, разбира се, САЩ свалиха прословутия балон. А руската медийна лудост продължи.

По руската телевизия се чуха подигравки за времето и усилията, които Пентагонът е положил за свалянето на балона; най-големият руски пропаганден портал Life.ru заяви, че е пресметнал парите, които американците са похарчили за свалянето на балона; други медии с удоволствие спекулираха, че свалянето на балона е изострило дипломатическия спор между САЩ и Китай.

И тогава се появи преданият руски пропагандист Евгений Сатановски, който стигна дотам, че предположи, че „инцидентът с китайския балон ще помогне на руските въоръжени сили да проникнат в американската система за противовъздушна отбрана“.

Това беше още едно абсурдно твърдение в безумното отразяване на сагата с балона от страна на Русия. Може би руските медии – и най-яростните им пропагандатори – бяха щастливи, че за няколко дни са си отдъхнали от общо взето мрачните новини от Украйна.