Дейвид Смит
Няма каскада от лъжи. Няма говорител на Камарата на представителите, който да разкъса речта на наскоро импийчван президент. Почти никакви маски за лице и Covid ограничения или тъжни празни места в обществената галерия.
Обръщението на Джо Байдън „За състоянието на Съюза" във Вашингтон беше нормално. Ако някой беше построил машина на времето през 2010 г. и пътува напред до 2023 г., щеше да се почувства в доста позната територия. Мина доста време, откакто можете да кажете това.
Ето един президент по средата на първия си мандат, който уверено хвалеше постиженията и звучеше положително за бъдещето. Байдън, убиецът на китайски шпионски балони, беше в бурно настроение, носеше леко 80-те си години и правеше достатъчно, за да заглуши съмняващите се в собствената си партия относно предстояща кампания за преизбиране.
Имаше един президент, който искаше да направи двупартийни бележки. Той започна, като поздрави Кевин Маккарти, новия председател на Камарата на представителите и подхвърли: „Г-н Спикър, не искам да съсипвам репутацията ви, но очаквам с нетърпение да работя с Вас". След това направи същото за лидера на малцинството в Камарата на представителите Хаким Джефрис.
Байдън продължи като провери републиканеца Мич Макконъл („Къде си Мич?") и демократите Чък Шумър и Нанси Пелоси. Това беше нотка на чар в стил Бил Клинтън, предназначена да накара всеки да се чувства щастлив.
Сега е лесно да се забрави, че след неуспешни кандидатури за президент през 1988 г. и 2008 г. и след като Барак Обама не беше толкова окуражаващ през 2016 г., политическата кариера на Байдън изглеждаше напълно измита. Той каза, че е бил мотивиран да се кандидатира отново през 2020 г., за да излекува душата на една нация, травматизирана от неговия предшественик Доналд Тръмп. Той дойде на поста, изправен пред взаимосвързани климатични, коронавирусни, икономически и расови кризи.
Две години по-късно Байдън е, внезапно и неочаквано, исторически значим президент. Това беше неговата реч „Изминахме дълъг път", в която твърди, че най-лошото е свършило, редът се възстановява и той прави Америка отново разумна. „Преди две години нашата икономика се разклащаше. Докато стоя тук тази вечер, създадохме рекордните 12 милиона нови работни места, повече работни места, създадени за две години, отколкото който и да е президент някога е създавал за четири години."
„Преди две години Covid затвори бизнеса ни, затвори училищата ни и ни ограби от толкова много. Днес Covid вече не контролира живота ни. А преди две години нашата демокрация беше изправена пред най-голямата си заплаха след гражданската война. Днес, макар и наранена, нашата демокрация остава непоклатима и несломена".
Това беше първото обръщение на Байдън за състоянието на Съюза пред разделен Конгрес след междинните избори, на които републиканците спечелиха слабо мнозинство в Камарата. Затова Маккарти, а не Нанси Пелоси, го настани заедно с вицепрезидента Камала Харис на подиума.
Но Байдън дойде с маслинова клонка, отбелязвайки, че е подписал повече от 300 двупартийни закона, откакто е станал президент. „За моите приятели републиканци, щом можехме да работим заедно в последния Конгрес, няма причина да не можем да работим заедно в този нов Конгрес", каза той.
Когато той обяви нови стандарти, които изискват всички строителни материали, използвани във федерални инфраструктурни проекти, да бъдат произведени в Америка, имаше двупартийни възгласи. Когато той говореше за Америка, която все още може да прави големи неща, цитирайки усилията на републиканския президент Джордж Буш срещу ХИВ/СПИН, имаше двупартийни пляскания. И когато той спомена госта Пол Пелоси, съпруг на Нанси Пелоси, който се възстановява от жестоката атака с чук, отново имаше аплодисменти от две партии.
Той благодари на републиканците, които са гласували за двупартийния закон за инфраструктурата. След това ги подразни: „И към моите приятели републиканци, които гласуваха против, но все още искат да финансират проекти в техните области, не се притеснявайте. Обещах да бъда президент на всички американци. Ние ще финансираме вашите проекти. И ще се видим на първата копка."
В такива моменти враждебността и разделението от последните осем години за първи път не изглеждаха като неизбежна смъртоносна спирала.
Разбира се, имаше и престрелки, особено по отношение на задаващото се противопоставяне за повишаване на тавана на дълга. Байдън каза: „Вместо да карат богатите да плащат справедливия си дял, някои републиканци искат Medicare и социалното осигуряване да залязат. Не казвам, че е мнозинството." Конгресмен Марджъри Тейлър Грийн, облечена в сложна бяла козина, която би накарала Норма Дезмънд да се изчерви, извика: „Лъжеш! Лъжеш! Лъжец!" Байдън отвърна: „Всеки, който се съмнява, да се свърже с моя офис, ще ви дам копие от предложението."
По някакъв начин той бе подмамил републиканците да се присъединят към демократите, за да станат и да аплодират прави. Адам Кинзингер, бивш републикански конгресмен, написа в Туитър: „Спарингът на Джо Байдън с тълпата и победата не беше нещо, което очаквах."
Въпреки прекъсванията, Байдън никога не губеше контрол, смесвайки тъгата за родителите на Тиър Никълс на балкона с гнева, докато настояваше за промяна. „Нека направим това, което знаем в сърцата си, че трябва да направим. Нека се съберем и завършим работата по реформата на полицията. Да нааправим нещо."
Както често прави, президентът описа това като „повратна точка" в американската история. Това не може да се отрече. Съобщава се, че Русия се готви за нова мащабна офанзива в Украйна. Тръмп се завръща в кампанията като злодей от филм на ужасите, който отказва да бъде победен. Собственото бъдеще на Байдън е под въпрос, тъй като проучванията на общественото мнение показват, че дори мнозинството от собствената му партия не искат той да се кандидатира отново.
Но Байдън също обича да казва, че никога не е било добър залог да се залага срещу Америка. Също така никога не е било добър залог да залагате срещу Джо Байдън. Все още неофициалната му кампания за Белия дом през 2024 г. започва силно.