Западът и Русия трябва да седнат на масата за преговори възможно най-скоро, тъй като ситуацията в Украйна е по-скоро конфликт между тях. Това мнение изрази бившият президент на Чехия Вацлав Клаус.

Превод от iDNES.sz, Чехия:

Украинският конфликт продължава вече седем седмици. Различни «експерти» дори прогнозират, че може да продължи месеци, ако не и години. Не мога да приема тези несериозни твърдения. Там умират хора, доказателствата за убийствата на мирни жители и пленени войници се увеличават. Унищожени са огромни материални ценности. Не само Украйна, но и Русия ще се върне години назад по отношение на жизнения стандарт. Сериозни мирни преговори обаче няма. Напротив, вместо призиви за подобни преговори, ние чуваме войнствени викове и новини за увеличаване на доставките на модерни оръжия.

Кой трябва да седне на масата на преговорите

Някой ще възрази, че се водят украинско-руски преговори. Да, но те не водят доникъде. Могат ли да доведат до нещо изобщо? Това преговори ли са? Не трябва ли да се преговаря с някой друг?

Това наистина ли е руско-украински конфликт?

Могат ли руснаци и украинци да го решат? Може би наистина не е така? Не виждаме ли конфликта между Запада и Русия, в който Украйна се оказа нещастен, но удобен обект? (Първоначално написах „само нещастен обект“, но сложната и противоречива 30-годишна история на Украйна след разпадането на Съветския съюз доведе до факта, че Украйна внесе своята лепта само в качеството си на „субект“.)

Уверен съм, че Западът и Русия трябва да седнат на масата за преговори възможно най-скоро.

Няма да предлагам формат, но Съединените щати трябва да бъдат в него.

Изглежда е ясно, че от Европа трябва да има представители на Европейския съюз. Въпреки че не вярвам в техния мандат и автентичност, или по-скоро не знам доколко тези хора всъщност изразяват истинските интереси на големите европейски държави, например на Франция или Германия.

Китай също трябва да участва.

Но всички те преследват свои собствени интереси и не проявяват интерес да прекратят този конфликт възможно най-скоро.

В миналото Украйна и украинците не се радваха на симпатиите на европейците.

От свое име трябва да кажа, че винаги съм се срамувал, когато виждах как чехите се отнасят към украинските, легални и нелегални, към мигрантите, които работеха за нас.

А сега всички буквално излъчват любов към Украйна и украинците.

Тази любов не служи ли само като параван за прикриване на „омразата към Русия“, както ми пише в писмото една дама, която не познавам лично?

Да мразиш някого е лош и слаб мотив да обичаш някой друг. С помощта на любов и (или) омраза трагичната ситуация в Украйна не може да бъде разрешена. Разумът и студеният прагматизъм трябва да излязат на преден план.

Същата дама ми пише, че „всички са заслепени от желанието да унищожат Русия, дори с цената на самоунищожение и икономическа ликвидация на Европа“.

Време е да съберем смелост да повдигнем този въпрос. Трябва да си вземем поуки от историята.

Ще стане ли Европа една от преките жертви на това, което сполетя Украйна?

Какво ще донесе въоръженият конфликт

Такова впечатление се създава, когато се видят как икономическите и миграционните последици от украинската криза се омаловажават днес. Ясно е, че конфликтът ще бъде използван за укрепване на европейската унификация и смазване на суверенитета на националните държави.

Страните ще бъдат интензивно милитаризирани.

Никой ли не се интересува от това?

Или, по-добре казано, тези, които се осмеляват да го признаят, са марионетки на Путин?

Или, напротив, те са хората, които не искат да позволят на Trust for the Destruction of Europe, в неговата модерна форма, да унищожи Европа?

Или поне източната и централната й част?

Нашето правителство говори за страданията на украинския народ, но не мисля, че то прави всичко, за да гарантира, че конфликтът ще приключи възможно най-скоро (а Чехия да не стане една от основните му жертви).

Това не крие ли злонамерените им сметки, че колкото по-дълго продължават военните действия, толкова повече Русия ще отслабва?

И че максималното забавяне на военните действия е от полза?

Ужасявам се, че в главите на някои хора се роят такива мисли. Не само у политиците, а и сред тези, които контролират обществените ни медии.

Петя Паликрушева, превод и редакция