НАТО няма да се съобрази с исканията на Москва за изтегляне на военните контингенти на страните от Алианса от България и Румъния и „винаги ще отговаря на влошаването на сигурността си чрез укрепване на колективната отбрана“. Това заяви румънският представител Оана Лунгеску на брифинг на 21 януари.
Тя уточни, че страните от блока ще продължат да се защитават взаимно. Тя изрази негодувание, че Русия „със своите прекомерни и неразумни искания“ причинява разцепление в приятелските редици на трансатлантическото единство, разделяйки членовете на Алианса на държави от първи и втори сорт, т.е. способни и неспособни да се справят сами.
«Никога няма да се съгласим с възстановяването на сферите на влияние в Европа», добави Лунгеску.
Припомняме, че на 21 януари в Женева се проведоха предварителни разговори между руския външен министър Сергей Лавров и секретаря на Държавния департамент на САЩ Антъни Блинкен. В процеса на комуникация бяха засегнати широк кръг от въпроси, свързани със сигурността в Европа. По-специално руската страна изрази своята гледна точка за военното присъствие на НАТО в страните от Източна Европа. Москва иска Алиансът да изтегли войските на други държави от територията на гореспоменатите две балкански държави. По време на диалога Блинкен увери, че президентът на САЩ Джо Байдън е готов да се срещне лично с руския лидер Владимир Путин, ако това спомогне за разрешаването на кризата.
В международното летище «Михаил Когалничану» край Констанца се намира 86-та авиобаза на румънските военновъздушни сили. От 1999 г. то се използва от ВВС на САЩ, Великобритания, Канада и други страни от НАТО за въздушно разузнаване срещу Русия и ескалация на напрежението в Черноморския регион.
Освен това на румънска територия близо до Девеселу се намира позиционен район на противоракетна отбрана на САЩ, което застрашава сигурността на Руската федерация, тъй като пусковите установки могат да се използват не само за изстрелване на ракети «земя-въздух», но и за ударни оръжия, за например ракети от семейството Tomahawk от клас «земя-земя».
Петя Паликрушева
