Хоенцолерните са потомци на последния германски кайзер. Те настояват държавата да им върне отчуждените произведения на изкуството и да имат право да живеят в замъците, принадлежали някога на техния род.

Дворецът Цецилиенхоф в Потсдам: разкошни градини, фонтан и общо 176 стаи, които наскоро бяха изцяло обновени: сред тях пушалня, библиотека, музикален салон. Кой не би желал да притежава подобен имот? Един вече е предявил най-сериозни намерения: Георги Фридрих, принц на Прусия - потомък на последния германски кайзер. Но нима има право на подобни претенции? Този юридически въпрос е зареден с взривоопасен заряд.

През 2014 год. избухна правен спор между някогашните владетели - Хоенцолерните - държавата и засегнатите германски провинции относно връщането на имоти, картини и други исторически ценности. Изход още не се очертава.

Кои са Хоенцолерните?

Последната германска монархия – Хоенцолерните – оставя своя отпечатък над съдбините на страната в продължение на повече от четири века. Корените на династията датират още от 11-ти век. През 1061 година за пръв път се споменават Цолерните, които по-късно започват да се наричат Хоенцолерни. Седалище на семейство става замъкът Хоенцолерн, който се намира на 50 км южно от Щутгарт, в днешната провинция Баден-Вюртемберг.

През 13 век се стига до разцепление: братята Конрад и Фридрих тръгват по различни пътища и слагат началото на две линии - швабската и франкската. През 19 век, с основаването на Германския райх, Вилхелм Първи от рода на Хоенцолерните става кайзер. А 1888 година остава в историята като година на трима кайзери: Вилхелм Първи умира през март, синът му Фридрих Трети остава на власт само 99 дни, защото умира от рак на ларинкса. Неговият син Вилхелм Втори се възкачва на трона - едва 29-годишен. Той е последният германски кайзер и крал на Прусия.

Краят на една монархия

се пак една привилегия им остава: титлата. Макар и само като част от фамилното име, а не както дотогава - пред малкото. С други думи:  принц Чарлз е принц, докато Ернст Август, принц на Хановер, херцог цу Брауншвайг и Люнебург, кралски принц на Великобритания и Ирландия, просто се казва така.

По време на Ваймарската република имоти на кайзера първоначално са конфискувани. "Нито пфениг за графовете" и "Нека и те работят като всички останали", са най-популярните лозунги на противниците на монархията от онези години. Хоенцолерните решават да обжалват. През 1926-та провинция Прусия и Хоенцолерните се споразумяват за обезщетение, но съдебните разправии по този въпрос не спират и до днес. "Законът за решаване на имуществените спорове между Пруската държава и членовете на някога управлявалото пруско кралско семейство" доведе дотам, че наследниците успяха да получат голяма част от собствеността си обратно - включително потсдамския замък Цецилиенхоф. Но сега изглежда ситуацията пак е променена.

През 1945-та, след края на Втората световна война, по-голямата част от имуществото на Хоенцолерните се намира в съветската окупационна зона и по-късно - на територията на ГДР. Това води до повторното отчуждаване на техните имоти. Договорът за обединението между Федерална република Германия и ГДР от 1990 година обявява за незаконно отчуждаването на земя и имоти, но не и отнемането на инвентар.

Правните основи на спора

Изключение би имало, ако пред съда се докаже, че Хоенцолерните са "оказвали значителна подкрепа" на националсоциалистическия режим. В такива случаи Законът за имуществените спорове от 1994-та изключва възможността за изплащане на обезщетения. Съществуват исторически свидетелства за прояви на симпатия и наличие на близост между бившия пруски престолонаследник Вилхелм и националсоциалистическия режим в Германия. Така например Вилхелм редовно е поздравявал Адолф Хитлер за рождения му ден и за Нова година. През декември 1936 Вилхелм изпраща на Хитлер "най-искрените си поздравления за благодатната му дейност, осигуряваща добруването на нашия любим народ и родината.

Оценката на тези исторически доказателства и тяхната роля в преговорите ще са решаващи за изхода на съдебния спор около имуществата. Но мненията на историците по въпроса се разминават. До момента са изготвени четири различни експертизи за политическите нагласи и политическите позиции на някогашния пруски престолонаследник, които дълго време бяха държани под ключ.

С основаването на Ваймарската република през 1918 г. монархията в Германия е отменена. След Първата световна война Вилхелм Втори бяга в изгнание в Нидерландия. Новата конституция на страната отнема на благородниците специалната им позиция в обществото. Целта на преговорите, които текат от 2014 до днес, е да се постигне споразумение за оспорваните произведения на изкуството и колекционерски ценности. Но всъщност става дума за нещо много повече: предмет на обсъждане е и интерпретацията на историята.

Блясъкът на Прусия: най-красивите дворци на провинция Бранденбург

Дворецът Сансуси

• Малка, но изящна: лятната резиденция на Фридрих Велики в Потсдам – дворецът Сансуси - е образец за изящество сред сградите, притежавани от пруските крале. Сансуси - в превод: без грижи - очарова стотиците хиляди туристи с живописното си местоположение и архитектурния си финес.

Новият дворец в Потсдам

• Гигантският дворец се намира само на няколко крачки от Сансуси. Той не е така популярен, както лятната резиденция на Фридрих, макар че великолепието на вътрешните му украси предизвиква истинско удивление. Големият дворец с неговите бални зали, галерии и пищно обзаведени апартаменти едно време е служел за представителни цели.

Дворецът Шарлотенхоф

• Престолонаследникът и по-сетнешен крал на Прусия Фридрих Вилхелм IV получава имота през 1825 година като коледен подарък от баща си. С помощта на архитекта Карл Фридрих Шинкел и градинаря Петер-Йозеф Лене той го превръща в дворец в стил класицизъм. Също като останалите два двореца, и Шарлотенхоф се намира в парка Сансуси в Потсдам.

Дворецът Бабелсберг

• При вида на двореца Бабелсберг на брега на река Хафел човек има чувството, че се намира в Англия. И наистина - дворецът в стил „английска готика“- е служел като лятна резиденция на кралската, а по-късно и императорска двойка на Вилхелм I и Августа Сакс-Ваймарска. През 1860-те и 1880-те години Бабелсберг е бил сред основните центрове на политическия и обществен живот в Прусия.

Мраморният дворец

• В покрайнините на Потсдам се намира „Новия парк“, създаден по английски образец, откъдето се открива прекрасна гледка към Хафел. В тази романтична среда се намира Мраморният дворец – една от летните резиденции на Фридрих Вилхелм II. Облицованата с мрамор сграда е единственият образец на ранния класицизъм сред кралските дворци на династията Хоенхолерн.

Дворецът Цецилиенхоф

• Дворецът Цецилиенхоф, който също се намира в Новия парк на Потсдам, е последният строеж на Хоенцолерните в стил английски котидж. След Втората световна война – от 17 юли до 2 август 1945 – на това място се провежда срещата на Сталин, Чърчил и Труман. Там е приета известната Потсдамска декларация за следвоенното устройство на Европа.

Дворецът Кьонигс Вустерхаузен

• Фридрих Вилхелм I, познат като „краля-войник“, и баща на Фридрих Велики, бил влюбен в местността Вустерхаузен, югоизточно от Берлин. Там той прекарва редица щастливи и безгрижни дни със семейството си.

Дворецът Парец

• Далеч от дворцовия етикет и великолепието на пруската резиденция Берлин, кралица Луиза и нейният съпруг Фридрих Вилхелм III, заедно с децата им, неизменно прекарват летните месеци в отдалечената резиденция Парец край река Хафел. На 20 км. от Потсдам те се радват на необезпокояван семеен живот и демонстрират модерна форма на провинциален живот.

Дворецът Ораниенбург

• Към 1700-та година дворецът Ораниенбург е бил смятан за най-изящната пруска резиденция. В началото той е резиденция на принцесата на Ораниен-Насау, откъдето идва и името „Ораниенбург“. Днес музеят на двореца излага на показ скъпоценности от минали епохи – кралски сребърни сервизи и мебели от слонова кост.

Дворецът Райнсберг

• В двореца Райнсберг, край езерото Гринерик, Фридрих Велики прекарва най-щастливите си дни като престолонаследник. Той е известен с любовта си към изкуството, поради което превръща двореца в средище на творци. През 19-ти век писателят Теодор Фонтане увековечава двореца в книгата си „Странствания из земите на Бранденбург“.

Свидетели на една отминала епоха

• Прусия съществува като държава от 1701 до 1918 година. Тази бивша империя и до днес е синоним за послушание, чувство за дълг и военщина, но така също и за толерантност и религиозни свободи. А дворците на династията Хоенцолерн и до днес свидетелстват за блясъка на Кралство Прусия.
• Автор: Елизабет Йорк Фон Вартенбург