Правилността на отделните действия, включително убийството на Сюлеймани, се оценява най-добре от техните стратегически резултати. Съединените щати затънаха в трагедията, която самите те породиха. Иранският режим е в плюс, превръщайки загубата на Сулеймани в печалба в дългосрочен план, твърди авторът на статията.

Светът днес се намира на опасен кръстопът, в който го постави безмисленото решение на Тръмп да се оттегли от ядрената сделка. Когато сделката все още беше в сила, Иран, въпреки че беше противник на САЩ, не сваляше американски дронове в неутрални води, не изстрелваше ракети по кораби в Персийския залив и шиитските милиции не нападаха американците в Ирак. Отхвърляйки ядреното споразумение без никакви доказателства за измама от страна на Иран, САЩ започнаха предсказуем цикъл на ескалация.

Смъртта на Касем Сюлеймани отрезви Техеран. Влиятелен, безпощаден, пъргав, уверен в своите способности, Сюлеймани въплъщаваше всички черти, които иранският режим се опита да припише на себе си.

Той лиши враговете на Иран от сън и позволи на теократичното му ръководство да спи спокойно в свят на реални и измислени заплахи, възникнали както в страната, така и в чужбина.

Дълги години иранските лидери фаталистично наричаха Сюлеймани „жив мъченик“, но едва ли биха могли да си представят, че Тръмп ще реши да извърши подобно дръзко убийство. Сега иранците жадуват отмъщение — отмъщение замислено, хладнокръвно и зло. Иран със сигурност не иска пълномащабна война със САЩ, в която няма шанс да спечели, но вероятно ще се опита да превърне тактическото поражение в стратегически успех.

За разлика от администрацията на Тръмп, която се втурва между желанието да даде урок на Иран и желанието да напусне проблемния регион, иранският режим има стратегия, основана на познаване на реалностите, проблемите и ограниченията в Близкия изток.

Никой не знае как ще се развият събитията, дори преките участници в тях. Но когато прахът се утаи, страничният ефект от въздушния удар, който уби Сулеймани, вероятно ще бъде по-голям, отколкото администрацията на Тръмп очакваше. В крайна сметка, очевидно, неговата смърт помогна на иранския режим да засили контрола над страната, което допълнително засили амбициите на върховния лидер на Иран Аятолах Хаменей. Докато вече несигурното положение на САЩ в Ирак и Сирия отслабна още повече, иракският парламент поиска изтеглянето на американските войски.

Що се отнася до иранската ядрена сделка и самата възможност за дипломатически отношения със САЩ (или с Големия сатана), убийството на Сюлеймани просто ги унищожи. Всичко това ще струва на САЩ много повече, отколкото смъртта на Сюлеймани струва на Иран. Може би смъртта беше последният му акт на отмъщение на САЩ.

Един от неизменните закони на международните отношения гласи, че не винаги е разумно да направите нещо, просто защото можете да го направите, или просто защото това действие е морално оправдано. Двамата предшественици на Тръмп се придържаха към този принцип във връзка с Касем Сюлеймани. Тръмп обаче обича да прави това, което избягваха предшествениците му. Той твърдо вярва, че едностранното използване на американската мощ ще гарантира успеха му.

За върховния лидер на Иран убийството на Сулеймани беше личен удар, който за пореден път потвърди правилността на неговите мрачни представи за останалия свят. Отказът на Тръмп от ядрената сделка вече засили скептицизма му към преговорите с американците. Дръзкото ликвидиране на Сулеймани може да накара Хаменей и ястребите от обкръжението му за известно време да се въздържат директно да атакуват американците.

В същото време действията на американците върнаха иранското ръководство в понятна и удобна за тях ситуация — в свят, в който врагът стои пред портите, а смъртоносната опасност, произтичаща от него, може да сдържи исканията на реформи в страната и да не се поддаде на международния натиск. В този свят Иран има голям арсенал от смъртоносни инструменти и лоялни съюзници. Освен това той отлично знае как да манипулира съседите, които познава много по-добре от американците.

В дългосрочен план последиците за американските интереси в региона, особено в Ирак, също ще бъдат отрицателни. Колкото и да е парадоксално, убийството на Сюлеймани ще намали степента на антииранските настроения, породени от неговите действия.

В Персийския залив ентусиазмът на американските партньори, предизвикан от американско-иранската конфронтация, постепенно изчезва. Те нервничат като от непоследователността на Тръмп, който понякога бездейства, а след това прибягва до крайни мерки, така и от инепоследователността на иранците, които демонстрират готовността и способността си да нанасят удари в най-уязвимите места на арабските монархии.

Иран може да започне нови атаки срещу саудитските петролни съоръжения или танкери в Персийския залив, като им напомня, че никой няма да може да избяга от последствията от конфликта между Техеран и Вашингтон — нито арабските страни от Персийския залив, нито световната икономика.

Тръмп не е първият американски лидер, който се надява на чудеса в своята политика в Близкия изток, но обхватът на противоречията в неговия подход достигна коренно ново ниво. Президентът встъпи в длъжност, обещавайки да подкопае влиянието на Иран в региона и да постигне „по-добра сделка“ по ядрената програма — като същевременно намали военното присъствие на САЩ в Близкия изток и се отказа от всякаква реалистична дипломация.

Днес, в началото на 2020 г., САЩ са не само по-далеч от тези цели, отколкото преди три години, но и по-уязвими от неочакваните рискове от конфликта с Иран и нестабилността в Близкия изток, регион с непредвидими последици.

Правилността на отделните действия, включително убийството на Касем Сюлеймани, се оценява най-добре от техните стратегически резултати. Съединените щати са затънали в трагедията, която самите те породиха. Иранският режим отново е в плюс, превръщайки загубата на Сулеймани в печалба в дългосрочен план.

Джейк Съливан — старши научен сътрудник към Фондация «Карнеги»

Петя Паликрушева, превод и редакция