Отношенията, базирани на сътрудничество между Москва и Пекин, нанесоха значителни промени във военния баланс на Азиатско-Тихоокеанския регион вече два пъти. Авторът се пита дали глобалната трансформация ще се случи и следващия, трети път. Подобно бъдеще е напълно вероятно.

Понастоящем Китай и Русия имат голям брой съвместни проекти в почти всички сфери.

Ще продължат ли те да си сътрудничат и в бъдеще в областта на създаването на фрегати, изтребители с вертикално излитане и кацане, ядрени подводници, стелт бомбардировачи или дори самолетоносачи? Ще започнат ли Москва и Пекин да провеждат още по-мащабни съвместни военни учения, които ще имат значителни стратегически последици в изключително чувствителните региони?

А трети страни, включително Иран, подготвят ли се да получат статута на „младши партньор“ в така наречения квази-алианс? А Китай и Русия ще се стремят ли през следващите десетилетия да координират стратегически инициативи за създаването на по-благоприятни стратегически условия за себе си?

Отношенията, базирани на сътрудничество между Москва и Пекин, вече доведоха до значителни промени във военния баланс в Азиатско-Тихоокеанския регион. Ще доведе ли това сътрудничество до трета глобална трансформация?

Подобно бъдеще, разбира се, не излиза извън рамките на възможното. Комбинацията от руския контрукторски гений в областта на разработването на оръжия и китайските организационни и производствени възможности всъщност може да даде потресаващ резултат.

Петя Паликрушева